Петното от светлина се плъзна по ръката ѝ до рамото и остана там, като птиче. А после странният призрачен глас каза:
— Ще бъда с теб през цялото време. Не е нужно никой да знае. Само ти и родителите ти…
Рейдж и Мери потръпнаха при тези думи.
— … и най-важното — няма да бъдеш сама. Става ли?
Бити си пое дъх, бавно и продължително.
— Добре. Това е чудесно. Благодаря ти.
Светлина на фарове огря прозорците до входа и Рейдж усети, че иска да изскочи навън и да се разкрещи на Фриц да се маха.
— Ами добре — каза Мери с обтегнат глас. — Голяма прегръдка.
Докато двете се прегръщаха, Рейдж не откъсваше очи от малкото слънчево зайче върху рамото на Бити. Беше се смалило още повече, така че бе почти невидимо, нещо, което лесно може да убегне от погледа.
Щеше да дължи много на ангела за това.
— Толкова си храбра — каза Мери над главата на Бити. — Страшно се гордея с теб.
— Не съм храбра, страхувам се.
— И въпреки това го правиш, което е самата дефиниция на храброст.
Мери я пусна и прибра косата си зад ушите. Непрекъснато поглеждаше настрани, а очите ѝ блестяха от сълзи, които очевидно бе твърдо решена да не пролее.
Бити застана пред Рейдж и като вдигна високо-високо поглед към него, каза:
— Обещай, че ще дойдеш.
Рейдж приклекна, при което коленете му изпукаха като трошащи се клони.
— Обещавам. Ви ще ми съобщи веднага щом приключите, а телефонът е в мен.
Показа ѝ го и тя обви ръце около врата му. Той я притисна до себе си и като затвори очи, отправи молитва към небето всичко това магически да се оправи.
А после двамата с Мери изпратиха момиченцето през вестибюла, надолу по стъпалата и до черния мерцедес. Фриц отвори вратата на Бити, след което я затвори и се поклони дълбоко на Рейдж и Мери.
Задните фарове, отдалечаващи се надолу по хълма, бяха най-трагичната гледка, която Рейдж беше виждал някога.
Двамата с Мери дълго останаха там, изправени един до друг в студа, много след като червените светлини вече ги нямаше.
— Да се прибираме — глухо каза неговата шелан най-сетне. — Окей.
— Не ни остава друго, освен да чакаме.
— Аха.
Тя се извърна и се отправи към къщата. Ала по някаква причина Рейдж не беше в състояние да помръдне. Просто си стоеше там, неподвижен, загледан в пълната луна.
Сърцето му беше в мерцедеса. Сърцето му се отдалечаваше от него, напускаше тялото му и пътуваше в онази кола към някой друг, към едно друго семейство, към бъдеще, което не включваше него и Мери…
— Рейдж?
Обърна се рязко и погледна към имението. Мери стоеше на прага на вестибюла и държеше вратата за него.
Искаше да отиде при нея, ала тялото му като че ли бе глухо за сигналите, идващи от мозъка му. А после реши, че би трябвало да каже нещо, но думите не идваха.
— Извинявай — промълви.
Моментна пауза, а после Мери се втурна към него, прекоси разстоянието между тях, хвърли се в прегръдките му. Докато я притискаше до гърдите си, Рейдж не можеше да повярва, че това наистина се случва.
— Все повтаряш — простена тя, — че знам точно какво да кажа. А ето че сега нямам представа какво да кажа, какво да направя, не мога да ти помогна, не мога да помогна на Бити, не мога да променя нищо…
Чувствайки се напълно безпомощен, Рейдж я помилва по гърба.
— Трябва да спра това — брътвеше тя. — Трябва… да му попреча да се случи… господи, тя си тръгна… Рейдж, момиченцето ми си отива от мен, моето дете…
В крайна сметка той я взе на ръце, притискайки я до гърдите си, докато тя хлипаше.
Най-сетне риданието ѝ утихна и тя си пое няколко накъсани глътки въздух.
— Господи, толкова съжалявам…
— Защо? — Все така държейки я в прегръдките си, Рейдж отметна косата ѝ назад. — Защо се извиняваш?
— Защото трябва да бъда до теб. Трябва да те подкрепям.
В продължение на един дълъг миг той просто се взираше в лицето ѝ, проследявайки с очи чертите, които познаваше толкова добре. А после се усмихна леко.
— Моя Мери Мадона, като ми позволяваш да се грижа за теб, ти ме правиш силен. Даваш ми сила, като разчиташ на мен да се грижа за теб.
— Само че не е справедливо. Ами ти…
Рейдж поклати глава.
— Трябва ли отново да ти обяснявам за обвързаните мъжки вампири? Ти си моята причина да съществувам. И никога не съм те обичал по-силно, отколкото в този миг.
— Дори ако Бити си тръгне?
Очите на Рейдж се вдигнаха към луната над главите им. Ярката, грейнала луна.
— Ако Бити си тръгне, нищо вече няма да бъде същото за мен. Нищо няма да бъде толкова светло или забавно, или свободно. Завинаги бях променен в мига, в който тя влезе в живота ни, и предполагам, че не съм го разбирал напълно до този момент. То се случи мигновено и ще е нужен цял живот, за да го превъзмогна. — Отново погледна към своята шелан. — Но има едно-едничко нещо, което ще остане непроменено. И това са чувствата ми към теб. Всъщност любовта ми към теб е единственото, което ще ми помогне да остана изправен в края на всичко това.