Очите на Мери отново се наляха със сълзи, особено когато той я целуна.
— Силата ни трябва да бъде подложена на изпитание — прошепна той, — за да знаем, че все още е тук. А аз винаги ще бъда твоят воин, моя Мери. Завинаги.
Мери вдигна ръка и го помилва по бузата.
— Обичам те — промълви.
Рейдж кимна.
— Ще се справим с това, Мери. Дори ако в края сме облени в кръв и куцаме. Ще продължим напред, защото може би тя ще дойде да ни види някой ден, след като порасне. Може би няма да ни забрави. Кой знае. Ала дори ако не го стори, двамата с теб трябва да бъдем семейство. Иначе… господи, алтернативата е немислима.
42
— Я чакай, значи, днес нямате часове?
Докато му задаваше този въпрос, Елиз си обуваше дънките, седнала на тоалетната чиния в банята на горния етаж, а кожата ѝ все още беше влажна от душа.
Акс поклати глава и като си сложи крем за бръснене, взе самобръсначката.
— Трябваше да имаме, но не знам какво е станало. В съобщението пишеше, че братята са „заети с друго“, каквото и да означава това.
— В такъв случай дали бихме могли да отидем на Първото хранене?
— Разбира се, къде?
Окей, беше страшно секси да гледаш как мъжът ти се бръсне. А Акс го правеше толкова умело, прокарвайки ножчетата по линията на челюстта си, по брадичката, над горната си устна. Лампата над огледалото не светеше, но Елиз виждаше достатъчно добре, благодарение на свещта, която той беше запалил и бе оставил до порцелановата мивка.
— Харесва ми светлината на свещи тук — отбеляза тя.
Още повече ѝ харесваше това, по което се разливаше тази светлина: яките гърди на Акс и плочките на корема му, които бяха така релефни, че хвърляха сенки, силните бедра.
Той я стрелна с очи.
— Ако продължаваш да ме гледаш по този начин, няма да излезем от къщата преди залез-слънце утре.
Елиз се усмихна.
— Ако не беше така приятен за гледане, нямаше да го правя. Така или иначе, първо трябва да мина през Пейтън, за да си взема телефона.
Акс се намръщи.
— Ще дойда с теб.
— Не е нужно.
— Не искаш да те видят с мен?
Елиз потръпна и вдигна поглед към лицето му.
— Не, ни най-малко. Защо казваш такова нещо?
— Защото ревнувам.
Окей, това беше секси. После обаче събра две и две.
— Я чакай, от Пейтън?
Акс изплакна самобръсначката под водната струя, чукна я два пъти в ръба на мивката и се залови да обръсне другата половина на лицето си.
— Да.
Елиз вдигна ръце с разперени ръце.
— Нека ти кажа още сега, че няма от какво да се притесняваш. Първо на първо, снощи го видях гол до кръста…
Акс се обърна толкова рязко, че се поряза.
— Какво…
— … и не може да ти стъпи на малкия пръст.
Акс присви очи.
— Опита ли се да те сваля?
— Не и никога не би го сторил.
Елиз се изправи и се притисна в него. Протегна език и близна потеклата яркочервена кръв, което изтръгна моментална физическа реакция от нейния мъж.
Преди Акс да успее да каже каквото и да било, тя се отпусна на колене, отвори уста и пое ерекцията му, засмуквайки го дълбоко.
— По дяволите… — Разнесе се силен трясък, когато Акс се облегна тежко на стената. — Мамка му…
Елиз извади ерекцията му от устата си и прокара език по долната ѝ страна, а после около главичката.
— Все още ли ревнуваш от него?
— Евкаеесд джго ео фаиофкал флла.
Или нещо от този род.
Усмихвайки се, Елиз отново се залови за работа, докосвайки го, смучейки го, дразнейки го с острите връхчета на вампирските си зъби. Много скоро той вече дишаше тежко, тялото му се напрегна и ето че свърши в устата ѝ, а тя беше безжалостна — изцеждаше го, докато той не рухна, а цялата му сила го напусна и преля в нея.
И господи, начинът, по който очите му не можеха да се откъснат от нея, сякаш тя бе най-сексуално възбуждащата и задоволяваща жена на планетата.
— Ще имам да ти връщам — каза, заваляйки думите така, както Елиз не го беше чувала да прави преди.
— А аз с нетърпение очаквам да си взема дължимото. Но мисля сега да сляза на долния етаж, в противен случай никога няма да излезем от тук.