Акс измърмори нещо и тя го остави с най-голямата усмивка на лицето си.
Беше невероятно, че е в състояние да го превърне в глина в ръцете си. Кой да предположи.
Застанала пред угасващия огън, тя извади телефона на Пейтън и набра номера си.
Братовчед ѝ вдигна незабавно.
— Здррррасти.
— Слава богу, че си жив.
— Ти също. Къде си? И, не, татенцето ти не се обади. Искаш ли да знаеш защо?
— Защо? — Елиз премести телефона до другото си ухо, за да загащи ризата си. — И моля те, кажи ми, че не е, защото е дошъл да ме търси у вас в секундата, в която слънцето залезе.
— Не се обади, защото пренастроих проследяващия софтуер.
— Какво си направил? — Елиз тръсна глава. — Извинявай, какво?
— Направих така, че според GPS локатора цяла нощ си била в стаята си. Е, от три сутринта, което е напълно прилично време за прибиране.
— Пейтън, не се засягай, но не си чак толкова умен.
— Как ли пък не! Нали ходя на лекции. Братът Вишъс лично ни научи как се прави. Така че стига баща ти да не провери в стаята ти, всичко е наред. А на мен никой ли не ми е звънял?
— Не знам. Получи няколко съобщения, но не съм ги чела. Не ми влизат в работата.
— Е, никой не дойде да те търси в стаята ми, така че все трябва да съм направил нещо като хората. Можеш да ми разцелуваш задника, когато ти върна телефона.
— Моля?
— Да се видим в цигарения бар след половин час, ще ти го донеса там. И като бонус, ще се изкефя да чуя как ми казваш колко съм страхотен в присъствието на тъпия ти телохранител, защото и той ще бъде там с останалите. Винаги се появява, когато има безплатна храна.
Елиз направи физиономия. Само че беше задължена на Пейтън. За съжаление.
— Ама че си егоист.
— Ха! Ако аз съм причината да си навън цял ден, без да загазиш? Бих го нарекъл точност, не его, когато става дума за това, че съм бог.
— Доскоро.
— Бас държа, че нямаш търпение. Чао, чао.
Първата им спирка беше имението на семейството на Елиз. Акс я остави да влезе в къщата на баща си сама и докато я чакаше на замръзналата поляна отпред, се зачуди какво ли би било да живее в място като това. С прислужници и вещи, които можеха да напълнят цял музей, и пари, пари навсякъде.
Помисли си за своята неотоплена мрачна къщурка.
Дали майка му беше успяла? Дали бе получила онова, което бе заявила на баща му, че иска? Да стане господарка на къща като тази? Дали беше щастлива, ако изобщо бе жива? По дяволите… дали някога мислеше за него? Дали се чудеше какво бе станало със сина, когото беше изоставила?
Елиз излезе от къщата и по жизнерадостната ѝ походка Акс се досети, че всичко е наред. Баща ѝ не бе заподозрял нищо.
— Готов ли си? — попита, когато стигна до него.
— Винаги. Всичко наред ли е с баща ти?
— Никакъв проблем. Казах му, че ще се срещна с Пейтън навън и че ти ще ме придружиш, и той бе напълно съгласен.
Акс едва не я целуна. После обаче си спомни, че мястото вероятно бъкаше от охранителни камери. По дяволите, все още се тревожеше да не са ги видели зад стария дъб онази вечер.
— Да вървим. — Тя му се усмихна толкова широко, че нямаше как да не отвърне на усмивката ѝ. — И нека те предупредя, че Пейтън се мисли за бог, защото е пренастроил GPS системата на телефона ми.
— А, да. Ви ни показа как… И аз трябваше да се сетя. А ако онзи твой братовчед се смята за бог, то е, защото пак слуша какво му казва онзи негов бонг.
Акс се дематериализира в града пръв и огледа улицата. След това прати съобщение на телефона на Пейтън, който все още беше у Елиз, и ѝ каза да дойде.
— Това доста прилича на среща — подхвърли тя, докато отиваха към цигарения бар. — Не мислиш ли?
Когато го улови за ръка и я задържа, Акс се намръщи.
— Сигурна ли си, че искаш да им кажеш за нас?
— Е, аз съм по откровеността, нали така? Нямам какво да крия.
— Отвориш ли веднъж кутията на Пандора, не можеш отново да я затвориш.
— Не се страхувам. Ами ти?
Той се прокашля.
— Ни най-малко.
Когато стигнаха до входа, Акс отвори вратата и я задържа за нея. Трябваше да си признае — искаше Пейтън да знае, че Елиз е негова и само негова.
— Ще се водя по теб — промърмори, докато я последва в заведението.
— Добре. — Тя преплете пръсти в неговите. — Да го направим.
Докато отиваха към обичайната маса на Пейтън, Акс си даваше сметка, че се е изчервил като момиченце, но може би приглушеното осветление и димът, който изпълваше въздуха, за да създаде атмосфера, щяха да го скрият. Интересно, при всички жени, които беше чукал, никоя досега не го бе обявявала за свой. Никоя не го бе искала. И тази мисъл го накара да осъзнае още нещо за Елиз: тя знаеше какво иска. Никакво увъртане, никаква непоследователност, нищо прикрито или фалшиво у нея.