Беше солидна като скала.
А като се имаше предвид, че той бе имал емоционална бездна за майка и призрак за баща?
Окей, достатъчно с психоанализата.
Пейтън вече беше на масата и приказваше с някакви мъже, а спортно-елегантният му тузарски костюм и ризата с разкопчана яка го караха да изглежда точно такъв, какъвто беше: мъж, роден в привилегия, онзи, който винаги печелеше момичето, имаше лъскавата кола, водеше глутницата.
Очите му се насочиха към уловените за ръка Акс и Елиз.
Акс беше готов за всичко. Ала единственото, което получи, поне в този момент, не беше нещо особено: Пейтън просто ги изгледа, след което се усмихна дистанцирано, когато Елиз пусна ръката на Акс и се приближи до него.
Копелето не стана, а я остави тя да отиде при него, което изпълни Акс с желание да го накара да плюе зъби и да си изкара червата.
— Не съм ли страхотен? — заяви Пейтън, сякаш беше шибаният папа или нещо такова. — Хайде, кажи го, не се стеснявай.
Елиз повдигна вежди, извади телефона му и го размени със своя.
— Ти си невероятен. Изумителен. И абсолютен самохвалко. Което, като се има предвид колко си млад, е впечатляващо.
— Ще се направя, че съм чул само първите две, ако нямаш нищо против. — Пейтън погледна към Акс и тонът му стана по-твърд. — А това ако не е мъжът, за когото всички говорят. Големият герой. Седни и изпий едно питие. Или пък, като се има предвид, че си на работа, може би трябва да останеш прав в ъгъла и да я гледаш, телохранителю.
Елиз замръзна, но не и Акс.
Настани се срещу Пейтън, с ръце върху масата, готов. Не мислеше, че Пейтън ще го провокира открито, но очевидно вече беше солидно почерпен и от него се излъчваха териториални хормони, сякаш имаше нотариален акт за Елиз в задния си джоб.
Шибано копеле.
Елиз скръсти ръце на гърдите си.
— Не мога да повярвам, че го каза.
Пейтън сви рамене.
— Това е истината. Той работи за баща ти, не е ли така? Очаква се да те пази, не е ли така? Къде точно бъркам?
— С тона си, като за начало.
— А! Интересно. Значи, му се притичваш на помощ. — Пейтън вдигна чашата си със скоч. — А аз си мислех, че се очаква да бъде обратното.
— Тръгваме си. — Елиз поклати глава. — Това е нелепо. А ти се държиш безобразно.
— Нима? Нима преценката ти действа само когато не чукаш някого?
Ииииииии това беше.
Акс се изстреля от стола и се нахвърли върху копелето. Сграбчи го за гърлото, преобръщайки кожения му стол, и го принуди да отстъпи назад, докато не стигнаха до аварийния изход и не изхвръкнаха навън.
Когато се озоваха на улицата, завъртя Пейтън и го прикова към стената на сградата.
— Време е да дадеш на заден ход.
— Задник такъв — изсъска Пейтън. — Изчука я, нали?
Елиз изскочи от цигарения бар, но Акс я спря, нареждайки ѝ:
— Върни се вътре!
— Акс, не го наранявай…
— Остави ме да се оправя…
— Пусни го…
Тузарските мокасини на Пейтън се полюшваха над земята и лицето му започваше да посинява, ала беше толкова бесен, че сякаш не му пукаше.
— Защо искаш — Пейтън се бореше за въздух — тя да се махне?
Акс изръмжа, оголвайки вампирските си зъби.
— Защото не е нужно да види какво ще направя с теб.
— Акс, моля те…
В този миг Ново се материализира от другата страна на улицата и се запъти към тях с ленива крачка, по-скоро развеселена, отколкото изненадана, докато аварийният изход се затваряше с щракване.
— Пейтън — провлачи тя, — винаги знаеш как да се забавляваш, нали?
— Ви… — Той се задави и се закашля. — … наги.
Трудно бе да се каже точно в кой момент Акс се усети, че са загазили. В един момент мислеше единствено как да убеди Елиз да се върне в заведението, така че да може да убие Пейтън, а в следващия…
Ново долови миризмата в същия миг, в който и той, и обърна глава по посока на вятъра.
— Мамка му! — изруга тя под носа си.
Акс пусна Пейтън на земята, оставяйки го да стъпи на краката си и да си поеме дъх.
— Елиз, прибирай се вътре. Веднага!
— Не, няма да си тръгна, докато…
Акс я улови за ръката и я задърпа към вратата.
— Това е лесър. Тази миризма не е от боклук, а от шибан лесър.
Тревогата, изписала се върху лицето на Елиз, бе добрата и лошата новина: лошата, защото никога не искаше да я вижда уплашена; добрата, защото начаса престана да спори с него.
Акс натисна бравата на вратата, през която бяха излезли, и… Заключено. Аварийният изход беше заключен. Много ясно.