Рейдж разтърка лицето си.
— Знаеш ли, щеше да бъде много по-лесно, ако можех да го мразя.
— Дали? — промълви Мери. — Не съм толкова сигурна.
— Той не може да се грижи за нея като нас.
Мери отгърна последната страница.
— Господи…
— Какво? — Окей, сега му се искаше да посегне към камата си. — Какво…
— Виж това.
Тя обърна листа към него. Господи, и още как! Бялата страница беше покрита с невероятно подробни и невероятно красиви рисунки с химикалка — голямо имение и поля… малка къщурка… куче… котка, заспала свита на кълбо.
— Той е художник! — ахна Мери.
Докато очите му се плъзгаха по рисунките, на Рейдж му се искаше да мрази всичко в това писмо и тъпите му картинки. Искаше да се изсере върху листовете, да ги накъса на парченца… мамка му, да ги закачи за дънера на някое дърво и да ги направи на решето с куршуми.
Само че не можеше.
И разумът, и инстинктите му казваха, че Рун е свестен мъж, непретенциозен — което не означаваше, че е глупав — просто мъж, водил честен живот, изпълнен с тежък труд. И, да, трагедията на загиналата му сестра можеше да бъде облекчена единствено ако се погрижеше за племенницата си.
Телефонът на Мери избръмча върху дивана и двамата посегнаха едновременно. Мери беше по-бърза и начаса отвори съобщението.
— Мариса е. Рун и Бити все още говорят. Бити била много срамежлива в началото, но сега му задава въпроси. Ще хапнат заедно.
Аха, защото бяха пропуснали Първото хранене, дори той не бе в състояние да сложи залък в устата си.
— Ще продължи още известно време — довърши Мери. — Така и трябва.
Рейдж разтърка очи. Толкова беше странно. Когато Рун се бе появил и се бе оказало, че не лъже, нещо в него се бе разкъсало — пронизваща, раздираща болка. Сега с всяко ново късче информация Рейдж имаше чувството, че Бити е кораб, който отплава в морето, отдалечава се полека, първо с метри, а после с мили, докато той остава на брега.
Сега емоциите му улягаха в една всепоглъщаща тъга.
— Е, какво искаш да…
Ред бе на неговия телефон да се обади и той се намръщи, когато видя екрана.
— Мамка му.
— Какво има?
Докато Мери погледне към него, вече беше скочил на крака.
— По дяволите! Има спешен случай в града. Слушай, кажи на Мариса да ми се обади, когато Бити е готова. Сега трябва да вървя, но мога да се освободя.
Или поне се надяваше да може.
— Какво е станало?
— Ученици са се счепкали с лесъри, а искам братята да останат с Бити и чичото, тя е по-важна.
— Пази се — рече Мери.
— Винаги. — Той се наведе и я целуна. — Знаеш го.
Ненавиждаше да оставя своята шелан сама, с широко отворени, уплашени очи. Само че нямаше никакво време за губене. Качи се на горния етаж, облече си бойни дрехи и като открехна един прозорец, се дематериализира на мястото, от което Акс бе изпратил SOS.
Търсил си бе нещо, с което да се разсее.
Да спаси трима ученици, не беше точно това, което бе имал предвид, но щеше да свърши работа.
Сърцето на Елиз се блъскаше в гърдите ѝ, туптейки толкова силно, че бе истинско чудо как не се пръсна.
Иззад широките рамене на Акс виждаше как тримата лесъри се приближават, телата им се движеха със смъртоносно-плавна крачка, лицата им бяха студени и безизразни, лишени от всякаква емоция.
Имаха пистолети.
Жената — Елиз не си спомняше името ѝ, но я разпозна от нощта, когато се беше запознала с Акс — се изстъпи на пътя им, с вдигнат пистолет и смъртоносно изражение.
— Спрете на място — нареди тя. — Или ще ви застрелям.
Четвърти лесър, появил се сякаш от нищото, избухна в смях.
— Така ли, кучко? Знаеш ли изобщо как да използваш…
Цялото тяло на Елиз подскочи, когато във въздуха отекна силно бум! и убиецът падна на земята.
— Господи! — ахна тя.
Ала това бе последното, което успя да проследи с поглед. Изведнъж всичко се завъртя на хипербързи обороти — куршуми захвърчаха навсякъде и рикошираха, а тя усети как я завъртат и бутат зад нещо голямо и метално.
Кола? Контейнер за боклук? Не, беше захвърлен хладилник с размерите на джип.
Частица от секундата по-късно Елиз почувства силно парване по рамото, сякаш някой бе допрял нагорещена маша до кожата ѝ, само че не можеше да се тревожи за това, защото Акс скочи пред нея, а Пейтън я закри отстрани.