— Над нас е! — извика Пейтън.
Какво? — помисли си тя.
— Кучи син!
Акс изруга и като се прицели към небето, изпрати дъжд от куршуми нагоре и ето че върху тях се стовари тяло, от което шуртеше черна кръв и което миришеше на бебешка пудра и развалено мляко.
— Аз съм вън от играта! — обяви Акс и Елиз предположи, че е останал без куршуми.
Някой изруга. Още изстрели. Болеше я и глезенът.
А после Пейтън политна. Свлече се като одеяло, плъзнало се от ръба на леглото.
— Пейтън! — изпищя Елиз, докато се обръщаше.
Тъкмо посягаше към него, когато жената войник я сграбчи за гърба на палтото и я издърпа на крака.
— Можеш ли да стреляш?
Елиз примига, зрението ѝ се замъгли. Около тях продължаваха да свистят куршуми. Господи, откъде идваха? А после се съсредоточи върху жената срещу себе си.
— Тече ти кръв! Т-т-т-тече ти…
Плесницата долетя отляво и изплющя върху лицето ѝ. Ефектът бе като да отвориш прозорец в пълна с дим кухня и ето че вече бе в състояние да се съсредоточи върху жената войник.
— Можеш ли да стреляш? — попитаха я отново.
— П-п-прицелвам се и дърпам спусъка — избъбри Елиз.
— Точно така.
Внезапно почувства тежко парче метал в дланта си.
— С две ръце. И само ако наистина се налага.
А после я вдигнаха и я хвърлиха.
Докато летеше във въздуха, с коса, плющяща около лицето, и вцепенено тяло, ѝ мина абсурдната мисъл: как се случи това, по дяволите? Как се беше…
Бам!
Приземи се по дупе, удряйки се в нещо… Контейнер за боклук. Бяха я хвърлили зад контейнера за боклук на бара.
Докато се мъчеше да си поеме дъх, ръцете ѝ трепереха толкова силно, че бяха размазано петно. Нямаше обаче да изпусне пистолета.
Погледна към уличката и видя Акс, вкопчен в ръкопашен бой с един от лесърите. Жената стоеше над Пейтън, който — о, господи! — изглеждаше така, сякаш беше улучен в главата. Кръв… толкова много кръв!
А човешката полиция вече идваше насам — звукът на сирените им долиташе до ушите ѝ.
И тогава ходът на събитията се обърна. Изневиделица най-огромният вампир, когото Елиз бе виждала някога, се материализира насред уличката. Беше рус, облечен в черно и се хвърли в атака като демон. Сграбчи убиеца, с когото Акс си разменяше пестници, и го метна към стената на сградата, сякаш беше парцалена кукла.
Акс се зае със следващия, новодошлият — който несъмнено беше брат — стори същото.
Появиха се още лесъри, очевидно повикани от другарите си, ала Акс, братът и жената войник се бяха развихрили — прекършваха вратове, воняща черна кръв шуртеше, тела застилаха паважа…
Тъкмо когато нещата започваха да утихват, точно преди ченгетата да пристигнат, нещо привлече вниманието на Елиз.
Леко проблясване.
Лесърът, който беше прострелян в главата, онзи зад хладилника, откъдето бяха започнали, все още мърдаше — беше вдигнал пистолета си и се целеше в брата.
— Ще стреля! — изпищя Елиз.
Всичко сякаш тръгна на забавен каданс — Елиз с ужас видя как братът извърна горната половина на тялото си към нея, точно срещу стрелеца.
А после лесърът натисна спусъка, изпращайки куршум след куршум в огромните гърди на Брата. Бум! Бум! Бум!
Някой изпищя — вероятно тя — когато русокосият брат вдигна ръце и политна назад върху паважа. А убиецът все така стреляше.
Мамка му, реши Елиз.
Без да се замисля, подтиквана от агресия, толкова нетипична за нея, колкото и необуздана, тя изскочи иззад прикритието си, прекоси уличката на бегом и дойде толкова близо до лесъра, колкото можа.
След това вдигна оръжието си… и стреля.
Бам! Бам! Бам!
Стиснала пистолета с протегнати ръце, с нетрепващи очи и тяло, тя остави оръжието да говори. Черна кръв я оплиска, докато продължаваше да се приближава и стреля, да се приближава и…
Не знаеше кога да спре.
Не, по-скоро не можеше да спре.
Дори когато пистолетът замлъкна, когато пълнителят или както там се наричаше, вече беше празен, дори когато убиецът бе направен на решето от куршуми, тя остана на мястото си, надвесена над него, насочила оръжие към целта си, а тялото ѝ трепереше толкова силно, че зъбите ѝ тракаха, коленете ѝ се чукаха едно в друго, дъхът влизаше и излизаше в гърлото ѝ на пресекулки.
А показалецът ѝ все така натискаше ли, натискаше спусъка…
— Елиз? — обади се Акс от толкова голямо разстояние, че едва го чуваше. — Елиз… миличка… зад теб съм.
— К-к-какво…
— Просто ще взема пистолета, окей? Нека го взема… Не, не се обръщай към мен. Остани така.