Ръцете му се плъзнаха нежно по нейните, освобождавайки внимателно оръжието от скованите ѝ пръсти.
В мига, в който пистолетът вече не беше в ръцете ѝ, Елиз се обърна към него и избухна в сълзи.
— Опитах се да спася брата, опитах се…
— Трябва да се махаме…
Елиз погледна покрай яките мускули на ръката му към мъртвото тяло на брата: русокосият воин лежеше по гръб, разперил ръце, а тежките му обувки се поклащаха настрани.
— Опитвах се да го спася, господи…
— Елиз, трябва да се махаме, преди човеците да са дошли…
Насреща им, жената войник вдигна Пейтън на ръце.
— Той не е добре. Къде да отидем…
Полицейските коли спряха със свистене на гуми в другия край на улицата. Човеци изскочиха от тях и се втурнаха към сенките, където бяха те.
— Не можем да го оставим…
— Пуснете оръжията! — долетя усилен от мегафон глас. — Пуснете оръжията или ще стреляме!
И тогава нещата станаха направо сюрреалистични. Като във филм, братът се надигна и седна на паважа. Погледна надолу към гърдите си, изруга и каза нещо, което прозвуча като: „Фриц току-що я купи“.
След това бръкна сякаш в собствената си плът, извади един куршум и го метна през улицата.
И именно тогава забеляза полицейските коли.
— Проклетите му човеци, не отново. — Изправи се на крака и потръпна, но иначе изглеждаше съвсем добре. — Вие двамата, вземете ранения и жената и вървете натам. — Той посочи другия край на уличката. — Мани би трябвало да се появи… а, ето го и него.
Точно в този миг голямо, четвъртито превозно средство спря в срещуположния на човеците край на уличката.
— Вървете!
При звука на рязката заповед, Акс улови Елиз за ръката и затича. Жената, която държеше Пейтън в ръцете си, стори същото и те се понесоха през кишата към превозното средство.
Широката му врата се отвори и Елиз се канеше да скочи вътре, когато хвърли поглед назад. Ярки светлини заливаха стените на сградите, отекваше силен пукот, но не бяха изстрели.
Братът изпраща лесърите обратно при Омега — помисли си със страхопочитание. — Мили боже, нима наистина виждаше всичко това?
— Качвай се — каза Акс, побутвайки я в добре осветената вътрешност на колата.
Последва я и затвори след тях.
— Дръжте се! — извика някой от предната част. — Ще друса, стойте на пода!
Колата изрева, подскочи и ето че те се понесоха напред. Елиз политна назад и падна върху Акс. Как бяха… какво беше…
Толкова бързо. Умът ѝ не бе в състояние да осмисли колко бързо се бе случило всичко: в един момент вървяха към Пейтън в цигарения бар, а в следващия се беше озовала в екшън филм, само дето изобщо не беше филм. А истинският живот.
Погледна насреща си и примига, за да преглътне сълзите си. Жената войник държеше Пейтън в скута си, подпряла се на една маса, вградена в средата. Това е линейка, осъзна Елиз. Огромна линейка с цял куп съоръжения по стените и в стъклените шкафове наоколо.
— Жив ли е? — попита.
Другата жена не вдигна поглед.
— Да. Засега.
Имаше толкова много кръв. О, прескъпа Скрайб Върджин… кръвта…
Но поне като че ли се движеха все по-бързо. На път, надяваше се Елиз, към някой, който можеше да оперира тук вътре. И докато летяха напред, друсайки се и подскачайки, а оборудването около тях тракаше, Акс я държеше, за да не се превърне в топка за боулинг, обвил ръце около кръста ѝ и застопорил крак в основата на операционната платформа.
— Как го направи? — измърмори тя. — Братът… как успя да оцелее?
— Бронирана жилетка — мрачно отвърна Акс. — Трябва да е бил с бронирана жилетка и тя му спаси живота.
44
Адреналинът продължаваше да циркулира в тялото на Акс, когато подвижният хирургичен център спря в някакъв гараж в града и доктор Манело отвори плъзгащата се врата.
И дори тогава нервите на Акс бяха на ръба. Много ясно.
Слезе от колата линейка и се огледа из сумрачното, индустриално на вид помещение, което миришеше на бензин, газ и стар метал. И се опита да се престори, че не е на път да си изгуби шибания ум.
Не можеше да повярва, че Елиз не само бе попаднала в засада заедно с тях, но и бе изстреляла около кило олово в един лесър, който имаше пистолет, а най-лошото бе, че всичко това бе по негова вина. Ако с Пейтън не се бяха хванали за гушите, никога нямаше да се озоват на грешното място, в грешния момент заедно с всички онези лесъри.
И, да, шибаният ѝ братовчед, златното момче Пейтън, нямаше да бъде прострелян в главата. Ами ако Рейдж не успееше да се измъкне от онази гадна ситуация с човеците? Ами ако ченгетата го простреляха или пък някой лесър, или пък…