Едва когато отвори очи, видя чия беше кръвта.
Над него стоеше Ново, с изпито, пребледняло лице, раменете и ръцете ѝ бяха голи, а якето ѝ — захвърлено на една страна.
Да не би да се движеха? — помисли си, когато нещо подскочи и той го усети с цялото си тяло…
В миг разправията в цигарения бар се завърна пред очите му, двамата с Акс — хванати за гушите, Елиз, изтичала да ги разтърве, Ново… лесърите…
— Мъртъв? — измърмори той, откъсвайки устни от китката ѝ. — Господи… Рейдж мъртъв ли е?
— Само лесърите — отвърна Ново и отново притисна китката си до устните му.
Пейтън изпусна дъха си и отново се залови да пие. След години или поне часове, ала най-вероятно просто десетина минути, се отпусна, блаженото усещане за заситеност бе по-успокояващо и от морфин.
Никоя друга еуфория не можеше да се сравнява с това. Само че не можеше да допусне да се изгуби в прекрасното усещане. Не и докато Ново стоеше над него по този начин.
— Ще се оправя.
Или поне това искаше да каже. Като че ли не излезе както трябва. Или това, или слухът му не действаше.
— Какво? — попита Ново, навеждайки се над него, сякаш близостта беше преводач за глупости.
Пейтън се прокашля и заповяда на мозъка си да се върне онлайн.
— Елиз добре ли е? Акс?
— И двамата са добре.
— Ти?
Ново разпери ръце и се завъртя в кръг и не за първи път Пейтън забеляза, че е страхотна мадама, макар и мъничко плашеща. Просто беше толкова корава, а тялото ѝ бе сякаш изтъкано от ръбове и мускули.
Пейтън усети, че започва да се възбужда, и го сметна за добър знак.
— Радвам се, че не си пострадала — каза дрезгаво.
— Да не би да се разчувства?
— Не, възбуждаш ме.
За миг тя като че се слиса. А после го погледна яростно, което за тях двамата вероятно беше напредък. В смисъл — нещата се връщаха към обичайното.
— Поднасяш ли ме?
Пейтън сви рамене.
— Ти си привлекателна жена. Несъмнено не съм първият мъж, който ти го казва. А пък открай време високо ценя нежния пол.
Ново отметна глава назад и се разсмя. Ала в смеха ѝ нямаше и помен от веселие.
— Нека видя дали правилно съм разбрала ситуацията. Двамата с теб сме в мобилната операционна на Братството, на път към тренировъчния център, защото ти беше прострелян и в главата ти има тръбичка, за да намали отока в мозъка ти, а ти ме сваляш?
— Сивото ми вещество не е единственото, което се уголемява.
— Ти си непоправим уличник.
— Нали си наясно, че за повечето хора думата „уличник“ е обида. — Пейтън се опита да вдигне ръка, за да подчертае думите си, но не успя. — Лично аз я приемам като комплимент. Доказателство за моята отдаденост на работата ми.
— Работата ти?
След всичко, което се беше случило тази вечер, защо пък да не прекарат пътуването до тренировъчния център, като се дрънкат: мозъкът му не можеше да си намери място в черепа и тази енергия имаше нужда от освобождаване, а Ново определено не се даваше лесно.
— Ами да — заяви той. — Работя над това да бъда с жени. Повторението е майка на знанието.
Когато Ново просто скръсти ръце на гърдите си и отново се облегна на стената, той се намръщи.
— Ако се движим, не трябва ли да седнеш?
— Да, но не искам.
— Опазил ме бог да ти предложа да бъдеш разумна.
— Това е първото интелигентно нещо, което те чувам да казваш.
— Откакто дойдох в съзнание?
— Откакто те познавам.
Пейтън се разсмя, но от това главата го заболя и той спря.
— Отговори ми на един въпрос. Къде беше снощи?
— Моля?
— По-бавно ли искаш да говоря? Аз съм този, на когото му е пукнат черепът.
— За какво, по дяволите, говориш?
За миг Пейтън обмисли възможността да е получил удар и да страда от афазия. Но, не, говореше си съвсем нормално.
— Снощи ти звънях.
— Не си.
— Мм-хм. — Понечи да кимне, но пронизващата болка го накара да спре. — Сигурен съм, че ти звънях.
— Не и от твоя телефон.
А, да.
— Мамка му, беше от телефона на Елиз. Тя трябваше да го остави при мен, за да отиде да изчука Акс.
О, да, звучеше озлобено. Което беше доста нагло, като се имаше предвид, че Акс вероятно беше помогнал да му спасят живота тази вечер.
Какво ти вероятно. Със сигурност.
Ново се намръщи.
— Акс беше с мен.
Сега бе ред на Пейтън да я зяпне недоумяващо.
— Извинявай, какво?
— Акс ме заведе в „Ключовете“.
Пейтън се опита да седне. Изохка и Ново сложи ръка на гърдите му, принуждавайки го да легне.