Мери отпусна глава върху бицепса му.
— И аз изпитвам съвсем същото.
— Между другото, дължа ти извинение.
— За какво?
— Трябваше да ти кажа какво ще се наложи да направят с ръцете и краката на Бити. Не исках да те тревожа и се надявах, че всичко ще бъде наред.
— О, господи, не се притеснявай за това. Минало — заминало.
— Аха.
Дълго седяха така, заобиколени от тихите звуци на разговор в кухнята и далечна прахосмукачка, и Рот, приказващ с някого в кабинета си на горния етаж.
Най-сетне Бу, черният котарак, се появи отнякъде и седна пред тях.
— Имаш ли нещо да ни кажеш, Бу? — промълви Мери. — Не бихме отказали някоя добра новина.
Котаракът измяука няколко пъти, но им бе трудно да го разберат, а после тръгна нанякъде, несъмнено — по важни котешки задачи.
— Обсъди ли с Мариса как ще го направим? — попита Рейдж. — И кога?
Мери си пое голяма глътка въздух.
— Тази вечер един социален работник отиде отново да провери къщурката на Рун. Ще има нужда от редовни посещения, за да се уверят как вървят нещата, но Ви си е свършил работата отлично. О, и още нещо — оказва се, че работодателят на Рун може да осигури образование за Бити. Което е фантастично.
— Няма да познава никого.
— Не познаваше никого и когато дойде в тази къща. Но се адаптира.
— Няма да знаят какво обича да яде. Кой е любимият ѝ сладолед… Сега е във фаза ментов с парченца шоколад.
— Тя ще им каже. — Мери потърка очи. — Ще ѝ помогна да си събере нещата. Мисля, че ще е най-добре да не го проточваме по-дълго, отколкото се налага. Преходът ще бъде достатъчно труден за нея и без да е принудена да остане в този междинен период твърде дълго.
— Няма да остана на третия етаж. В мига, в който тя си замине, се връщам в предишната ни стая.
— Добра идея. — Мери раздвижи врата си. — Горкият Трез. Само го разкарваме нагоре-надолу.
— Точно сега като че ли нищо не го вълнува.
— Така е.
На Мери ѝ беше трудно да не бъде обзета от същото отчаяние.
— Днес ще отида на работа — насили се да каже. — Нямам никакво желание, но ще го направя.
— Аз също. В полунощ има среща, за да говорим с класа за случилото се снощи.
— Пейтън оцеля ли?
— Да, Мани изпрати съобщение на всички ни. Това копеле е невероятен хирург. Отокът в мозъка е спаднал, показателите му са добри. На хлапето няма да му разрешат да тренира или да се бие още няколко нощи, но много скоро ще е напълно здрав. Ново му спаси живота.
— Толкова се радвам, че всички оцеляха.
— Беше на косъм.
Въпреки че беше време да отива на работа, Мери не помръдна. Просто седеше до своя мъж и когато той се пресегна и улови ръката ѝ, тя отново отпусна глава на рамото му.
Да тръгнат без теб, беше особен вид загуба.
След като си облече палтото и уви шал около врата си, Елиз отвори прозореца над ваната и се дематериализира там, където Акс я чакаше в града, водена от споделената кръв.
Когато прие физическите си очертания пред адреса, за който се бяха уговорили, той беше вдигнал поглед към жилищния блок, сякаш преценяваше стабилността му.
— Алишън живееше на четиринайсетия етаж — обясни Елиз, след като се целунаха за поздрав. — Входната врата е заключена, но може би терасата е отворена?
— Имаш ли представа от коя страна на сградата са били прозорците ѝ? Тук има стотици апартаменти.
Елиз се замисли къде я беше оставил асансьорът. Посоката на коридора. Накъде беше поела.
— Гледа към Хъдсън. От онази страна.
— Да заобиколим.
Двамата отидоха до другия ъгъл на небостъргача, шмугвайки се през някакви вечнозелени храсти, докато не се озоваха до страната с изглед към реката.
Елиз отметна глава назад, придържайки косата си с ръка, за да не ѝ влиза в лицето, докато вятърът плющеше в гърба ѝ.
— Почти всички апартаменти светят. — Тя преброи етажите. — Но на четиринайсетия етаж има два, които са тъмни. Ако приемем, че фоайето се брои за приземен етаж. Един от тях трябва да е нейният.
— Не ме е грижа дали ще се наложи да проверим и в петдесет от проклетите апартаменти. Ако привлечем вниманието на някой човек, просто ще му изтрия спомените.
Елиз кимна.
— Ти ли ще си пръв?
— Не, ти. Искам да те пазя, докато си на земята.
Тя кимна, затвори очи и остави молекулите си да се понесат във въздуха, сливайки се на терасата на един от двата притъмнели апартамента. Акс я последва мигновено, материализирайки се до нея.