Стана ѝ студено, въпреки че беше с палто.
Акс бе наклал силен огън и поне от него се носеше топлина. Но определено не би отказала…
Изправи се и отиде до стола край входната врата. През облегалката му беше преметнато хубаво, дебело одеяло и когато го вдигна, Елиз усети, че миришеше на тялото на Акс. Съвършено.
Докато го отнасяше към огъня, от гънките му изпадна нещо и тя се наведе, за да…
В първия миг не можа да повярва какво вижда. Дотам, че вместо да вдигне предмета, коленичи до него.
Парче метал. Боядисано в черно. С причудлива форма. Като ключ, но не съвсем.
Сърцето ѝ се заблъска в гърдите и тя се огледа наоколо, което беше нелепо. Сякаш мебелите или накладеният огън щяха да ѝ помогнат да се справи с проблема.
Да приеме, че преди петнайсетина минути беше погледнала Акс и го бе попитала какъв е този „ключ“ и той бе отговорил, че не знае.
Пусна плата, който държеше, разстла го на пода и изобщо не се изненада, когато откри, че е наметка. Досущ като тази на Алишън.
От едната страна имаше голяма издутина и тя прокара ръце по нея, чудейки се дали би искала да отиде по-далеч. Но разбира се, трябваше да го направи. Бръкна вътре с разтуптяно сърце и…
Изруга и изпусна маската на череп. Зловеща на вид, тя бе кошмарно реалистична, с подвижен механизъм, така че той да може да говори, докато я носи.
Ръцете ѝ трепереха, докато връщаше чудовищния предмет на мястото му. А после се наведе, вдъхна дълбоко и усети миризмата на Акс… както и други неща.
От които ѝ се прииска да повърне.
Образи и спомени изплуваха в ума ѝ: те двамата, заедно, приказващи си в мазето; той, усмихващ ѝ се за първи път; целуващ я пред онзи бразилски ресторант; телата им пред същия този огън.
Може би имаше някакво недоразумение или обяснение защо я беше излъгал. Несъмнено трябваше да има.
Елиз сгъна наметката и се загледа в металния предмет.
Да, определено имаше обяснение, но изведнъж Елиз усети, че се бои да го научи.
Общо взето, Пейтън не можеше да се оплаче.
Беше се изтегнал в леглото си, всяка негова нужда беше задоволявана от семейната прислуга, а болката му — овладяна от опиати, които, като никога, бяха напълно законни. И да не повярваш, главата му работеше отлично. С други думи, ръководеше тялото му и дори бе способна на приемливи мисловни процеси като, да, определено искаше аутсайдерите „Луивил Кардинълс“ да победят фаворита „Кентъки“ в баскетболния мач.
Беше заложил немалка сума във Вегас с помощта на букмейкъра си.
Не можеше обаче да каже, че е щастлив. Дори и с опиатите в тялото си.
Не можеше да изкара станалото с Ново от главата си и споменът определено не беше от приятните.
Проблемът не бе, че му пукаше за това, че е задник. По дяволите, ако го беше грижа за това, да се е обесил в дрешника си още преди години.
Онова, което не му даваше мира, бе мисълта, че Ново го смята за задник.
Мамка му, май беше по-старомоден, отколкото се имаше.
Определено беше постъпил по същия начин с Парадайз, когато тя му беше казала, че възнамерява да се включи в тренировъчната програма. А как бе свършило това? Тя бе станала примас, най-добрата от учениците в онази брутална ориентация, през която те всички бяха преминали. Така че, да, беше сгрешил по отношение на нея.
Дали не грешеше и за Ново? За жените като цяло?
Може би просто трябваше да прави секс с нея.
В мига, в който тази мисъл му мина през ума, започна да става корав, в което нямаше нищо чудно. Тя го привличаше още от първия ден.
Сърцето му обаче принадлежеше на Парадайз, не че имаше какъвто и да било шанс с нея, при положение че съществуваше Крейг. Което беше отвратително. Просто между тях се беше зародила истинска близост по време на нападенията, след всички онези телефонни обаждания, когато и двамата бяха в скривалищата на семействата си извън Колдуел, откъснати от всички, освен от най-близките си.
Имаше ѝ доверие така, както на никой друг.
И бе привързан към нея така, както към никой друг…
Почукването на вратата беше тихо, прекалено тихо, за да бъде икономът или медицинската сестра, която имаше бицепси като Попай Моряка и като че ли страшно обичаше да го подмята като парцалена кукла, докато му сменяше превръзката.
— Влез! — Когато видя кой е, се надигна в леглото. — Елиз, здрасти. Какво правиш тук? Какво не е наред?