Тя не му отговори. По дяволите, като че ли изобщо не беше в състояние да говори. Просто затвори вратата зад себе си и остана там, пребледняла и разтреперана.
Първата мисъл на Пейтън бе, че Акс ѝ е направил нещо.
Втората? Ако действително беше така, с мозъчна травма или не, Пейтън щеше да го кастрира.
— Ела — повика я, потупвайки леглото до себе си. — Какво мога да сторя за теб?
Елиз обаче тръгна напред-назад из стаята. Доста време мина, преди най-сетне да проговори.
— Ти ми каза… в началото…
— Какво съм ти казал? — подкани я той нежно. — Говори с мен.
— За Акс… че не го познавам наистина.
Кучи син!
— Така е. Какво стана?
Елиз бръкна в джоба на палтото си и извади нещо. В мига, в който го видя, Пейтън се намръщи.
— Какво ще правиш с това?
— Значи, знаеш какво е?
— Да. Пропуск за един секс клуб в града. „Ключовете“. Не съм член, но съм ги виждал от време на време. Алишън имаше поне един, веднъж я попитах какво представлява.
— Не е нейният. — Елиз се загледа в металния предмет. — Само че тази нощ отидох в апартамента ѝ. Просто трябваше да го направя. Акс беше с мен. Когато открих нейния, той заяви, че няма представа какво представлява.
— Чий е този тогава?
Вече се беше досетил, но искаше тя да го каже.
— На Акс.
— Значи, те е излъгал?
— Да. — Елиз поклати глава. — Открих го случайно. Беше в джоба на наметката му. Намерих и маска на череп. И двете са негови. Усетих миризмата му по тях, беше съвсем прясна.
Тя млъкна и го погледна, и Пейтън осъзна, че се намира на кръстопът. И интересно, след като Ново го беше нарекла задник, никак нямаше да му е приятно да бъде откровен, ако това бе, което Елиз наистина искаше.
— Искам да бъдеш откровен с мен.
Мамка му.
— Окей.
— Защо не го одобряваше? Защото е от простолюдието, защото обича хардкор секс или… заради нещо друго?
Забелязал миналото време, което бе използвала, Пейтън замълча, макар в главата му определено да не беше тихо: гласът на Ново отекваше в съзнанието му, укоряваше го за двойните му стандарти по отношение на мъжете и жените. За това, че съди двата пола различно.
И изведнъж, като гръм от ясно небе, му просветна: ако смяташе, че жените, които спят с когото им падне, са уличници, това означаваше, че жените са виновни за това, че самият той е сексуално разпуснат и като че ли жесток, когато ставаше дума за противоположния пол. Така де, ако чукането беше окей за мъжете, но не и за жените, колкото и жени да изчукаше, без да изпитва нищо, колкото и сърца да смачкаше, никой не можеше да го държи отговорен.
Защото беше мъж.
Абсолютното непоклатимо оправдание за един задник.
Пейтън затвори очи и отпусна глава върху пухените възглавници. С оглед на всичко и най-вече на факта, че едва вчера му бяха пуснали един куршум в тиквата, спокойно можеше да мине и без това просветление.
Най-вече защото опиатите, колкото и да ги биваше с изтриването на физическата болка, бяха безсилни срещу емоционалното парене в гърдите му. Срещу онова, което му казваше, че не е свестен тип. Въпреки външния си вид. Въпреки парите си. Въпреки потеклото си.
Ново беше права, той е задник.
— По дяволите — прошепна.
— Извинявай. Не биваше да те поставям в това положение.
— Не, всичко е наред. Аз съм добре. Ти си добре.
Как ли пък не. Елиз беше емоционална развалина, а той имаше чувството, че преживяваше криза на самоличността.
— Най-добре да си вървя…
— Не — каза Пейтън остро и отвори очи. — Виж, не искам да се намесвам между вас двамата. Снощи го направих и замалко всички ни да убият. И макар сега наоколо да няма лесъри и никой да не е въоръжен, просто ще се опитам да не бъда такъв съдещ другите задник.
Щеше да се наложи да се извини и на Акс.
— Ново, това е жената, която се би заедно с нас снощи. Нали? — попита Елиз.
Пейтън кимна.
— Да. Защо?
— Бях забравила името ѝ. Но ти ни запозна през онази първа вечер, когато дойдох в цигарения бар.
— Аха.
Очите на Елиз се просълзиха, но тя подсмръкна и запримигва, вдигнала поглед към тавана.
— Миризмата ѝ беше върху наметката. Не го осъзнах, докато не тръгнах насам. Усетих миризмата ѝ в мобилната операционна, когато беше с нас. Спомням си как… — Пейтън извърна очи, а Елиз овладя гласа си. — Бил е с нея. И то наскоро. Преди не повече от една-две нощи.
Пейтън мълчеше. Интересно, едва предната вечер с радост би се възползвал от тази възможност да направи Акс на нищо.
Освен това ревнуваше, но не Елиз. Беше бесен, че копелето е излизало с Ново.