— Виж — каза най-сетне, — единственото, което мога да те посъветвам, е да послушаш инстинкта си. Той никога не греши.
— Е, инстинктът ми казва, че докато двамата сме били заедно, той е посещавал съмнителен клуб и е правил секс с друга.
Пейтън поклати глава.
— Знаех си, че това няма да свърши добре за теб. Искам да кажа, мамка му, ясно ми е, че двамата сте пълнолетни и можете да правите каквото си искате, но именно затова му казах да стои далече от теб.
Обикновено страшно обичаше да е прав.
Но не и тази вечер.
Ни най-малко.
48
Седнала зад бюрото си в „Убежището“, Мери не можа да свърши нищо.
Е, това не беше съвсем вярно. Успя, при това доста добре, не че искаше да се хвали, да премести купчина бележки по случаи, формуляри за прием и графици от десния в левия ъгъл, при което прегледа всяка страница за граматически и печатни грешки и петна от кафе.
Същински висш пилотаж.
Браво на нея.
Облегна се в стола си и мръдна мишката, за да провери на монитора колко е часът. Майчице. Три през нощта.
Рейдж не се беше обаждал — очевидно онази кратка среща, отнасяща се до нападението над учениците предишната нощ, не се бе оказала чак толкова кратка.
Пое си голяма глътка въздух и от миризмата на шоколадови курабии, печащи се във фурните на долния етаж, я обзе тъга. Спомни си как се бе опитвала да накара Бити да се включи в печенето заедно с останалите, след като майка ѝ беше умряла. Момиченцето предпочиташе да си седи в таванската стая, която беше споделяла със своята мамен, оскъдните ѝ вещи бяха прибрани в онези нейни очукани куфари, плюшеният ѝ тигър и кукленската глава лежаха върху леглото до нея.
Тогава дори не знаеха на колко точно години е.
Господи, оттогава сякаш бяха минали хилядолетия…
Телефонът ѝ се обади и тя погледна екрана с надеждата, че е Рейдж. Нуждаеше се от оправдание да си тръгне…
Не беше той.
Изправи се, втъкна блузата си в панталона с разтреперани ръце и внимателно си облече палтото. След това взе чантата и телефона си.
Вместо да каже на всички долу, че излиза, изпрати групово съобщение, че си тръгва.
Сега не беше моментът да се изправи пред когото и да било и да говори за каквото и да било, най-малкото — пред състрадателните жени, които работеха тук и за които щеше да бъде като отворена книга.
Навън нощта бе ужасно студена и това ѝ се струваше правилно. След като се качи във волвото и запали двигателя, измина дълги километри, преди вътрешността на колата да се затопли осезаемо, но това нямаше значение. Беше прекалено вцепенена, за да усеща топлина или студ.
Къщата за аудиенции на краля не беше близо и все пак пристигна твърде бързо. Разбира се, беше възнамерявала да използва пътуването, за да се овладее, но би могла да отиде до Калифорния и обратно и нищо нямаше да се промени.
Тъкмо слизаше от колата край гаража, когато Рейдж се материализира.
Когато го видя, за миг бе изкушена да се хвърли в прегръдките му и отново да заридае, но не — нямаше енергията за това, макар емоциите в гърдите ѝ да бяха все така огромни и трудни за овладяване.
— Хайде — каза той глухо. — Да приключваме с това.
Влязоха през задната врата, използвайки кода си, и прекосиха кухнята на път към библиотеката.
Когато пристъпиха в официалната стая, Бити седеше на дивана пред огъня. До чичо си.
Мамка му, семейната прилика беше толкова видима.
Недей да плачеш — заповяда си Мери, насилвайки се да се усмихне. — Да не си посмяла да накараш Бити да почувства и зрънце вина за това.
Ти си възрастната. Тя е жертва на домашно насилие, сираче и дете.
Недей да правиш случващото се още по-лошо.
Разбира се, това с нищо не промени начина, по който се чувстваше. Но поне строгата лекция, която си дръпна, отвлече вниманието ѝ и не ѝ позволи да рухне.
Мариса, която седеше до двамата, се изправи със завидно изящество.
— Благодаря ви, че дойдохте.
Сякаш бяха външни лица, пристигнали на среща в адвокатска кантора. За да обсъдят спор за ограда или нещо такова.
Само че те действително бяха външни лица, напомни си Мери.
Незнайно как, двамата с Рейдж успяха да приседнат на дивана срещу Бити и Рун. Казаха се разни неща. Кой знае какви. Рейдж бе също така притихнал, както и тя.
Господи, не бе в състояние да срещне погледа на Бити за повече от една-две секунди. Трябваше да направи нещо по този въпрос…
— Е, Рун? Или пък Бити? — каза Мариса. — Бихте ли искали да вземете думата?