Възцари се дълго мълчание. Мери бе тази, която най-сетне го наруши. Поглеждайки право в очите на Бити, с глас, който почти не трепереше, тя заяви:
— Всичко е наред, Бити. Всичко е наред, всичко ще бъде…
— Значи, ще му позволите да се премести тук? — попита момиченцето. — И да живее с нас?
Мери примига.
— Извинявай… какво? — Тя тръсна глава. — Моля?
Бити погледна към чичо си.
— Искам да дойде да живее с нас тримата. А той каза, че е съгласен. Не е нужно да бъде осиновен, както правите вие с мен. Само че си няма семейство, а ние имаме голямо семейство, а татко винаги казва, че колкото повече, толкова по-весело. А и живеем в голяма къща. Има място. Рун може да помага. Нали знаете, това му е работата.
Мери отново тръсна глава. Отвори уста и пак я затвори.
— К-какво?
Рейдж се приведе напред.
— Извинявай, какво искате да кажете?
Рун се прокашля.
— Нищо не ме задържа в Южна Каролина. Бити е единствената ми роднина и не бих отказал да започна начисто. Не е нужно да живея заедно с вас…
— Нужно е — отсече Бити и го погледна. — Имаме голяма къща. С куче и котка. Ти обичаш котки и кучета. Ще дойдеш да живееш с нас и родителите ми ще се погрижат да получиш работа… Мамо? Какво не е наред?
Мери не бе в състояние да отговори. Не и със сълзите, които се стичаха по лицето ѝ, дъха, засядащ в гърлото ѝ, и цялото ѝ тяло, чувстващо се така, сякаш ще експлодира.
Уловила главата си в шепи, единственото, което бе в състояние да стори, бе да си седи там и да плаче.
Когато Бити проговори отново, гласът ѝ прозвуча съвсем близо до нея.
— Ще го харесаш, мамо. Обещавам ти.
Мери протегна ръце и притисна дъщеря си до гърдите си. Нямаше думи, никакви думи.
Не, чакай. Имаше.
— Сигурна съм, че дори ще го обикна.
Първата мисъл на Рейдж бе, че сънува. Най-сетне сънуваше и естествено, подсъзнанието му създаваше свят на фантазиите, в който всичко се нареждаше като по мед и масло. Да. Всеки миг алармата щеше да се раздрънчи до главата му и той щеше да се озове обратно в ада.
Само че… не се случи нищо такова.
Рейдж протегна ръка, давайки се сметка, че Бити и Мери се прегръщат и говорят, а Мери плаче.
Воинът у него, кален в безброй битки, в които всичко се беше обърквало неочаквано, бе точно толкова склонен да повярва, че това се случва наистина, колкото и че Дядо Коледа слиза през комина.
Изправи се на крака и кимна на Рун.
— Искам да говоря с теб. Насаме.
Чичото стана, без изобщо да се поколебае.
— Където поискаш.
Естествено, никой нямаше да ги остави насаме. Вишъс, когото Рейдж дори не бе забелязал в стаята, ги последва, когато те излязоха във фоайето и затвориха вратата след себе си.
Само че Рейдж нямаше никакво намерение да се развилнее. Гласът му беше тих, очите му — приковани в тези на другия мъж.
— Мислех, че дойде, за да я отведеш.
Рун кимна.
— Така е.
— Е, какво се промени? И помисли сериозно над думите си. Защото на моята шелан сърцето ѝ кърви там вътре. Отново. И започва да ми писва от това, което я кара да плаче.
Рун се отдръпна, но не за да отстъпи. Вместо това закрачи напред-назад, едрото му тяло очевидно бе неспособно да овладее емоциите му.
— Да, исках да я отведа със себе си в Южна Каролина. Така е. И няма да се извинявам нито на теб, нито на когото и да било друг за това, че исках да постъпя както трябва с някого, в чиито вени тече моята кръв. А после дойдох тук и ми казаха единствено, че тя живее с приемни родители. Едва по-късно научих, че сте започнали процеса по осиновяването ѝ. Наистина харесах и двама ви и е очевидно, че се грижите отлично за Бити. А снощи, когато ти се появи, прострелян? — Той посочи входната врата. — Искаше единствено да си тук и да им помогнеш. А когато те видя, Бити беше едновременно ужасена и облекчена. И тогава вие тримата застанахте заедно. Ето там. — Той отиде и се спря на мястото. — Гледах ви и си помислих, че това е семейство. Това… това е, което исках да има сестра ми, макар да знаех, че няма да го намери с онзи неин мъж. Това исках да донеса в живота на Бити, но тя вече го има. С вас. Разказа ми как сте я взели при себе си. Как я учиш на разни неща — за филми, за коли, за живота. Колко е добра Мери с нея и как се е грижила за сестра ми в дома за малтретирани жени. Как сте били до нея, докато са оправяли костите ѝ… И за твоя звяр. И между другото, всичко, което мога да кажа за това, е — леле. — Рун поклати глава. — Тя през цялото време говори за вас. Обича ви така, сякаш във вените ѝ тече вашата кръв. А да поправя грешката със сестра ми не е достатъчна причина да разбия едно семейство. Просто не е.