Ето го, помисли си той. Минало време.
Каквото и да бе. Не каквото и да е.
— В крайна сметка — заключи Елиз — не ми дължиш нищо. С теб нямаме връзка. Фактът, че си правил секс с Ново в онзи клуб, а след това дойде тук и беше с мен…
— Я чакай, какво? — излая той. — Кога се е случило това? Ако ще пренаписваш историята, поне ми дай списък с датите, в които се предполага, че се е случило, така че да не изоставам с информацията.
Елиз му хвърли отегчен поглед.
— Завел си я в клуба. Преди две нощи. И не се преструвай, че не е така. Бях тук, когато тя ти се обади, а ти искаше да се увериш, че се е прибрала невредима. Тогава не събрах две и две, защото бях забравила името на жената, която беше с вас в нощта, когато се запознахме.
— Не съм правил секс с нея. Нито онази нощ, нито когато и да било.
— Може и да е вярно. Само че не мога да ти повярвам. Не мога да повярвам на нищо, което ми казваш. Дори не ме поправи, когато я нарекох „той“. Излъга ме, че не знаеш какво представлява ключът у Алишън. Как бих могла да знам кога казваш истината?
Акс се изсмя рязко.
— Казах ти неща, които не съм споделял с никого.
— Нима? Или беше просто начин да предизвикаш съчувствието ми, да спечелиш нечестно доверието ми?
— Ти майтапиш ли се?
Елиз сви рамене.
— Там е проблемът с лъжите, Акс. Излъжеш ли веднъж, другите нямат представа за какво друго не си казал истината. Идвам от семейство на лъжи и мълчание. Не мога да се върна в този свят на сенките с някого, с когото имам интимни отношения. Няма да го направя. Още в началото ти казах, че откровеността е най-важното…
— Откровеност? Ти ще ми говориш за откровеност? От колко време се измъкваш тайно от къщата на баща си? И си призна само защото те заловиха. Размени си телефона с най-доброто си приятелче Пейтън, така че никой да не знае, че си тук с мен. Влезе с взлом в шибания апартамент на братовчедка си. — Той размаха пръст в натежалия от напрежение въздух между тях. — Искаш да ме изкараш задник? Добре. Давай. Но нито за миг да не си посмяла да ми се правиш на някаква светица, високо в кулата си от слонова кост. Защото това са глупости, сладурче. Единствената разлика е, че аз не те съдя и не си въобразявам какво ли не.
Елиз наведе очи към угасващия огън. След миг кимна.
— Имаш право.
— Благодаря ти за одобрението. То означава толкова много за мен.
Тя се изправи и остави наметката настрани, прибирайки шибания ключ в джоба ѝ.
— Само че не променя нищо. Истината е, че не ти се сърдя, задето си спал с Ново, задето си отишъл в клуба или задето го криеше…
— Сигурна ли си в това?
— Да. — Елиз се обърна към него. И от начина, по който го гледаше, Акс разбра, извън всяко съмнение, че това бе последният път, в който са заедно под един покрив. — Сърдя се на себе си. Сърдя се, защото не си дадох сметка, че се опитвам да се справя с емоционален проблем, засягащ дисфункционалното ми семейство, като си отвличам вниманието с една необмислена физическа авантюра.
— Да, изглежда, че всичко ти е ясно. Дори си му лепнала префърцунени психологически етикети. Браво на теб.
Да, държеше се като озлобен кучи син, но какво се очакваше да направи? Процесът беше приключил, бяха го признали за виновен и произнесли присъдата. Смъртна присъда.
Защото това щеше да бъде животът без нея.
Смърт.
Елиз поклати бавно глава и си облече палтото.
— Не биваше да се забърквам в нищо, с никого. И както казах, не те обвинявам. Ти не ми дължеше нищо. Не е като да сме водили задушевен разговор за моногамия, а после ти да си отишъл и да си бил с друга. Познавам те едва от седмица, така че, е… научих си урока.
Акс присви очи.
— И какво точно научи?
— Че единственият, на когото можеш да имаш доверие наистина, си ти самият. И докато не го забравяш, всичко ще бъде наред. Каквото и да се случи.
След като каза каквото имаше да каже, Елиз остана да се взира в Акс през стаята и имаше чувството, че гледа непознат.
Което всъщност бе по-вярно, отколкото илюзията за близост, която се бе зародила заради страхотния секс, който бяха правили. Но така де. Когато бе създала расата, Скрайб Върджин бе наредила нещата както трябва. Тъй като в резултат на секса можеше да се стигне до бременност, стига жената да е в периода си на нужда, раждането можеше да е смъртоносно, а малките бяха трудни за отглеждане, мъжете и жените трябваше наистина да искат да скочат в леглото, така че расата да оцелее.