В противен случай никой нямаше да поеме риска. Никога.
Така че сексуалното напрежение и сексуалното изразяване бяха нещо могъщо и потенциално разрушително, когато онова, което правеше възпроизвеждането на расата възможно, намереше израз в случайна афера между двама души, които изобщо не би трябвало да бъдат заедно.
Тя бе живото доказателство за това.
И, да, искаше да говори с Акс за болката си, за чувството на отхвърленост и измяна. Искаше да крещи и да вика, да хвърли нещо. Да го изрита може би. Ала знаеше, че това бе убеждаване, преговор, в добавка към наказание — като му разкриеше повече за себе си, очакваше той да се промени и отново да стане онзи, за когото го беше мислила.
Ала как беше изразът? Когато някой ти покаже какъв е в действителност, трябва да му повярваш още първия път.
Акс се беше разкрил в истинската си светлина. Но само защото беше допуснал грешка и бе заловен по случайно стечение на обстоятелствата.
Тази вечер Елиз бе погребала символично Алишън. А сега щеше да положи в гроба и това между нея и Акс.
— Нямам какво друго да ти кажа — заяви тя. — Ще си вървя. Пожелавам ти всичко най-хубаво и няма да говоря за това с никого. Ти, разбира се, си свободен да постъпиш както искаш. Не искам да ме защитаваш. Аз съм голямо момиче и ако има лоши последици, ще ги посрещна.
Защото в действителност ситуацията с него не беше единственото, което бе обмисляла, докато седеше тук сама, чакайки го да се върне.
Беше взела още няколко решения.
— Довиждане, Акс.
Тялото ѝ трепереше лекичко, докато се приближаваше към него, но не защото се боеше, че може да я нарани или да каже нещо ужасно. Просто близостта бе трудна, защото, въпреки че когато ставаше дума за него, умът ѝ беше минал на друга предавка, тялото ѝ все още го желаеше.
Само че това никога вече нямаше да се случи.
— Мисля, че си се насочила към правилното поле за изява — подхвърли той, докато се отместваше от пътя ѝ.
— Извинявай, какво?
Очите му откриха нейните.
— От теб ще излезе отличен преподавател. Страшно те бива в едностранните разговори и имаш всички отговори. Написа ми двойка, изрита ме от класа и си готова за следващия ученик. И се чувстваш страхотно.
— Не — меко каза Елиз. — Не страхотно. Ала най-погрешното, в което хората се мъчат да се убедят, е, че трябва да бъдат щастливи през цялото време.
— Никога не съм вярвал в това. А ти току-що доказа, че съм прав.
Акс се наведе и ѝ отвори вратата, а после потъна в къщата, без да поглежда назад.
Което беше окей.
Тя щеше да стори същото.
Озовала се навън, Елиз се дематериализира у дома си и след като влезе в имението, се отправи директно към кабинета на баща си. Почука на вратата, изчака и влезе.
Както винаги, баща ѝ седеше зад бюрото си. Безупречно облечен. Заровен в документи. Работеше над инвестициите си.
— Добър вечер, дъще моя. Как си?
Елиз не си губи времето с предисловия. Седна, без да са я поканили, и заяви направо:
— Ще се изнеса веднага щом си намеря квартира. Имам известна сума, която мамен ми остави, и смятам да работя повече часове в университета. Бих искала да остана тук, докато си търся апартамент, но ако от това ще се чувстваш неудобно, ще си намеря друго място.
Баща ѝ изпусна химикалката, а челюстта му увисна. Елиз кимна.
— И, да, твърдо съм решила. Съжалявам, ако това ти причинява тъга или неудобство, и много бих искала да поддържаме връзка. Разбира се, ти решаваш и ако пожелаеш да се дистанцираш от мен, временно или за постоянно, това ще разбие сърцето ми, но ще те разбера. — Тя се изправи. — Трябва да живея собствения си живот така, както аз искам. И това не е нещо, което ти или който и да било може да ми позволи или забрани. Зависи единствено и изцяло от мен. И се радвам, че е така.
50
На следващата вечер, някъде около полунощ, Мери стоеше встрани и гледаше как Бити минава през вестибюла заедно с Рун и го въвежда в огромното пъстро фоайе в имението на Братството на черния кинжал.
Предишната нощ Рот… в действителност всички мъже в къщата бяха говорили с Рун, или по-точно го бяха подложили на такъв разпит, че накрая Бити и Мери почти дето не трябваше да го отнесат до едно от леглата в някогашната къща на Дариъс.
А после, веднага след залез-слънце, Рун, Рейдж и Ви бяха отпътували на юг, за да говорят с работодателя му, който дори не беше поискал предизвестие. Имаше толкова малко лични вещи, че тримата бяха успели да ги поберат в раници и сакове и да се дематериализират заедно с тях в Колдуел, пътувайки на отсечки от петдесет-сто километра.