Не че бе очаквала друго.
Учудваше се обаче колко много ѝ липсва. Дразнеше се от това. Проблемът бе, че върховите моменти на… каквото и да бе това между тях… бяха толкова прекрасни, че в тихите моменти на размисъл беше невъзможно да не си ги спомня и да не тъгува за тях.
Ала това беше нормален процес.
Или поне това беше научила през годините си в университета.
И част от онова, което щеше да ѝ помогне да преодолее тъгата си, бе семинарът с Трой, който започваше след няколко дни.
Щеше да се справи.
Защото нямаше да допусне нищо друго.
На долния етаж прекоси мраморните плочки във фоайето и се отправи към салона, ала се закова на място, преди да прекрачи прага.
— Пейтън? И…
Окей, трудно бе да произнесе името на другата жена. Трудно бе да погледне това невероятно тяло, от което просто струеше сексапил.
— Имаш ли минутка? — попита Пейтън. — Трябва да поговорим.
Елиз кимна и си заповяда да пристъпи напред. Пейтън изглеждаше страхотно, както обикновено, спортно-елегантният му костюм — очевидно ушит по мярка — ризата с разкопчана яка и съвършено пасващите дрехи бяха доказателство, че бе готов да посрещне новата година със стил. Ново, облечена изцяло в черни кожени дрехи, изглеждаше подготвена по-скоро за битка.
Или за хардкор секс.
Елиз поклати глава на собствените си мисли и затвори вратата зад гърба си.
— Какво… Какво мога да сторя за вас?
Господи, макар да си заповяда да запази самообладание, сърцето ѝ биеше до пръсване.
Ново погледна към Пейтън. Той погледна към нея, а после прикова очи в Елиз.
— Трябва да знаеш някои неща. Става дума за Акс.
Елиз вдигна ръце с отворени длани, сякаш за да се предпази от нападение.
— Не, не трябва да знам нищо за него.
— Да, трябва.
— Не, наистина не трябва. И освен ако нямате и друга причина да бъдете тук…
— Никога не съм правила секс с него. — Гласът на Ново беше ясен, непринуден и спокоен. — Той ме заведе в клуба, да. За да стана член. Помолих го да стори това за мен, като услуга. Никога не съм била с него и доколкото аз и той — тя посочи към Пейтън — знаем, Акс не е спал с никого от нощта, в която се запознахте.
Пейтън заговори бързо, сякаш се боеше, че Елиз ще избяга от стаята и ще му отнеме възможността да каже онова, което искаше.
— Давам си сметка, че не ми влиза в работата, но ти ме въвлече във всичко това, когато дойде у нас.
— Знам, че си намерила онзи негов ключ. — Ново кимна към Пейтън. — Той ми каза, че Акс се е престорил, че не знае какво представлява. Не искам да говоря от негово име, но когато те приемат в клуба, не бива да говориш за него. Не бива да разкриваш на никого какво представлява ключът, къде се използва, за какво става дума. То е само за членове и ако се раздрънкаш, те изхвърлят. Не твърдя, че заради това не ти е казал за ключа на Алишън. Но това е нещо, върху което да помислиш. Преди да го захвърлиш като непотребна вещ, задето те е излъгал.
Умът на Елиз започна да прехвърля информацията. Колкото и да не ѝ се искаше да отваря отново тази врата. Твърде трудно се бе оказало да я затвори.
Пейтън пристъпи напред, спирайки пред нея.
— Нова година е. Искам да започна следващата година както трябва. Ето защо го правя. Виждаш ли, има хора, които ме смятат за задник…
При тези думи Ново измърмори под носа си нещо, което прозвуча като „Не думай“.
— … и предполагам… май наистина съм такъв. — Пейтън сви рамене. — Така че, да, Акс е в ужасно състояние. Изглежда полумъртъв. И виж, не ти казвам как да постъпиш. Но би трябвало поне да знаеш истината. Какво ще направиш или няма да направиш, зависи от теб. Той не е съвършен, но и не е като мен. Не е негоден за нищо.
53
Акс така и не осребри чека, който бащата на Елиз му изпрати.
Не. Остави го на полицата над камината, знаейки, че в един момент ще го изхвърли в пламъците. Но не и тази вечер. Не и предишната. Нито тази преди нея.
Просто чекът като че ли бе последната му връзка с Елиз и, да, беше достойно за презрение, но това му беше хубавото да живееш сам — никой друг не узнаваше слабостите на мислите, на сърцето ти, всичките ти малки ритуали. Беше като да пееш фалшиво под душа — нищо, което да трябва да споделяш с когото и да било.
Седеше гол пред огнището и на гърба му беше студено, само че не го беше грижа. Не го беше грижа за нищо, откакто Елиз беше…
Почукване на входната врата отвлече вниманието му от пламъците.
— Отворено е — извика, без да го интересува кой е, знаейки, че може да се добере до пистолета си за миг, ако…
Акс скочи на крака. А после си спомни, че е гол, и грабна една възглавница от стария диван.