Е, реши Мери, поне не беше истинска ругатня.
Всички в къщата се бяха струпали около коледната елха. Е, всички, освен Ласитър, който беше бог знае къде. През последния един час си бяха разменяли подаръци, отбелязвайки човешката Коледа на Нова година заради всичко, което им беше на главите преди.
Рейдж се приведе към нея.
— Е, двамата с теб ще си поиграем ли на открий-имела-ми, след като детето заспи?
Мери усети как тялото ѝ се сгрява.
— Определено.
От нейния хелрен се изтръгна мъркане.
— И знам точно къде да го сложа.
Тя го смушка с лакът.
— Шшт, престани да мислиш за това. Все още ни предстои тържество.
— Винаги можем да отскочим до банята. Килера. На двора.
— Под нулата е!
— Аз ще те сгрея.
Мери отметна глава назад и се разсмя в същия миг, в който Рот каза:
— Какво е?
— Детско камионче! — Бет се усмихна на Бити, докато слагаше играчката в скута на сина си. — Със собствените си пари ли го купи?
— Да. — Момиченцето страшно се гордееше. — Нали каза, че според него ще му хареса.
Джордж, кучето водач на Рот, подуши играчката и я близна.
— О, да, наистина ще му хареса… — Бет се засмя. — Да, право в устата.
Докато първородният син на краля задъвка гумите на камиончето, Бити се върна с танцувална стъпка до елхата и затършува под нея.
— Последният подарък е за теб, чичо.
Рун седеше през две кресла от там, по онзи свой самодостатъчен начин, който Мери започваше да свързва с него. Не беше резервиран — тъкмо обратното, винаги бе топъл и открит — просто като че ли все още не беше свикнал с всички хора и виковете, и смеха, и постоянната размяна на майтапи между братята.
— Благодаря — тихо отвърна той.
Стаята притихна, докато Бити слагаше голямата плоска кутия в скута му.
— От всички нас е! — възкликна момиченцето. — Аз също дадох малко пари.
— Всички вече бяхте толкова щедри. — Рун погледна към купчината дрехи до стола си. — Не знам как да ви се отблагодаря…
— Да, да, да — прекъсна го Ви. — Ще го отвориш ли най-сетне?
— Вишъс! — изсъска Джейн от ъгъла. — Сериозно…
— Какво! Хайде де, часове наред помагах на Рейдж да избере правилния…
— Така си е — намеси се Бъч. — Само да ги беше видяла.
Рейдж сви рамене.
— Е, какво? Това е важен подарък, не искахме да изберем погрешния цвят.
— Да не е още един пуловер? — попита Рун. — Вече имам два.
— Защо просто не отвориш кутията? — подкани го Рейдж. — Хайде, синко.
Интересно, Рейдж го беше взел под крилото си от нощта, в която Рун се бе нанесъл в къщата, и беше толкова мило да ги гледаш заедно. Рун се водеше по Рейдж, учеше се от него, прекарваше много време с него.
Оказало се бе, че е преминал през преобразяването си едва преди петнайсет години.
И Рейдж вероятно нямаше да го признае, поне не и в близкото бъдеще, но Рун бързо му ставаше като син.
О, да, това беше момчето на Рейдж. Всеки път, когато Рун направеше нещо ново, като например да тренира заедно с братята в залата с тежести или да се запише на курс по английски, за да се научи да чете, или да гледа ужасните филми на Рейдж и Бити, по лицето на Рейдж се изписваше гордост.
Вселената му беше подарила две деца на цената на едно…
Рун повдигна капака на кутията и зарови из тънката хартия вътре. След това се намръщи.
— Почакайте, какво е това?
Вдигна малък ключодържател с копче.
Рейдж скочи от мястото си.
— Хайде, синко, трябва да се запознаеш с нея!
Бити изписка и задърпа чичо си за ръката.
— Тя е отвън… ей там…
— Ето, натисни копчето тук…
— Почакайте, какво…
Рейдж отвори френските прозорци и всички наставаха от местата си, задръствайки изхода.
За да видят солидния пикап форд с не знам какъв си двигател и двойно не знам какво си, и не знам колко си конски сили под капака, и дрън, дрън, дрън окачване и дрън, дрън, дрън скорости…
Мери остана назад, гледайки ги как излизат, а после охранителното осветление лумна, давайки ѝ прекрасен изглед към пълното изумление на Рун, изместено постепенно от предпазливо вълнение.
А после той се обърна към Рейдж, но не можеше да го погледне в очите. Рейдж обаче знаеше какво прави и го сграбчи в мечешка прегръдка, докато Бити подскачаше наоколо като светулка.