Цигареният бар беше точно толкова претенциозен, колкото звучеше, интериорът му — издържан в стила на английско благородническо имение с цял куп кожени кресла, тъмни солидни масички и барстолчета. Но пък нямаше телевизори, в ъглите не примигваха човешки спортове, а храната си я биваше… не че неговите нудли можеха да бъдат база за сравнение. Основният минус? Човешките посетители бяха такива арогантни задници с техните мерцедеси и рейндж роувъри, и приятелки-в-ролята-на-аксесоари, но поне копелетата бяха толкова погълнати от себе си, че не ги беше грижа за вампирите, които се смесваха с тях.
Макар че Парадайз и Ново не останаха незабелязани.
И, да, от това на мъжете с тях определено им се прииска отново да извадят оръжие.
Главният келнер се втурна към Пейтън и се впусна в приветствия. Обичайното им място беше запазено за тях и Акс реши да си спести подмазваческата сесия и се отдели от групата, отправяйки се към задната част, където беше аварийният изход.
Ново седна до него и той поръча два скоча, по един за двамата, докато останалите се присъединяваха към тях и се настаняваха в меките столове. В средата имаше ниска масичка с кутия за пури и няколко пепелника, които много скоро бяха заобиколени от най-различни коктейли, а след това и блюда с тапас.
— … стрелбището утре.
Акс разтърка лице.
— Какво?
— Казах — повтори Ново, — че може би няма да е зле да си спестяваш онзи твой клуб преди тренировките. В момента изобщо не си в кондиция, а не искаш да направиш лошо впечатление на стрелбището утре.
— Това, което ми прецаква главата, е скапаното ми представяне тази нощ. — Той разклати алкохола в чашата си, покривайки кубчетата лед със скоч. — По дяволите, може би щях да се справя по-добре, ако бях останал в „Ключовете“ малко по-дълго.
— Ще ме вземеш ли със себе си някой път? — Ново отпи от чашата си и се облегна назад. — Искам да видя за какво става дума.
Очите на Акс се плъзнаха нагоре-надолу по тялото ѝ.
— Да, мисля, че ще се впишеш. Не бих го казал за повечето жени.
— Ама че сексист!
— Жените имат по-високи стандарти от мъжете. Но ти си една от нас.
Ново отметна глава назад и се разсмя.
— Не мога да реша дали да се обидя, или не.
— Ще помогне ли, ако ти поръчам още един скоч…
Беше като автомобилна катастрофа в главата му. В един момент караше по пустата магистрала в обичайното си състояние на хиперсексуално, самоунижаващо се и самообвиняващо се копеле… а в следващия всичките му мисли, последното късче съзнание, дори на подсъзнателно ниво, се блъсна в една висока около метър и седемдесет пет жена с руса коса, ангелски очи, тяло, излязло сякаш от рая, и необичайната комбинация от стреснато изражение и челюст, изкована сякаш от желязо.
Акс се изпъна в стола, сякаш му бяха пуснали ток в задника, и пред очите му всичко се превърна тунел, а тя беше светлината в края му, сиянието, което я обгръщаше, родено от неговата реакция на присъствието ѝ…
Пейтън се намеси в картинката.
Жалкото копеле имаше неописуемата наглост да стане и да поздрави новодошлата с прегръдка. А после заговори с нея и мускулестото му тяло препречваше погледа на Акс, а тилът му, ако питаха Акс, беше отлична мишена за куршум или чук, или пък дори някое падащо пиано.
— За твое сведение — тихо каза Ново, — ако го застреляш, скочът ми няма да дойде по-бързо. Защото келнерът ще се обади на полицията, преди да ми донесе питието.
— За какво, по дяволите, говориш? — изръмжа Акс.
А после сведе поглед надолу и… я виж ти, пистолетът се беше озовал в ръката му, готов за стрелба.
За разлика от онази уличка.
Страхотно, мозъкът му сега реши да навакса с правилата за битка.
Мърморейки си под носа, той прибра проклетото оръжие и довърши питието в чашата си. След което демонстративно се опита да привлече вниманието на келнера… докато всъщност се мъчеше да се наведе и да погледне покрай Пейтън.
Проблемът най-сетне беше решен, когато кучият син се дръпна настрани и се зае да ги запознае.
И тогава положението наистина се сговни.
— Това е братовчедка ми — представи я той на всички. — Елиз.
5
След като, така и така, я бяха заловили да се промъква зад гърба на баща си, реши Елиз, едва ли можеше да загази повече, задето беше излязла още един, последен, път, преди мандалото на изолацията да хлопне и тя да бъде заключена у дома си. Пък и Пейтън щеше да бъде с останалите от тренировъчната програма. Нима би могло да има по-сигурно място?