Време бе Акс да се изпари.
Тръгна си по-бързо, отколкото някой снайперист би могъл да се прицели и стреля.
Проправи си път през сумрачния интериор на бара като лазерен мерник и излезе в студа.
Инстинктивно разбра, че тя е свърнала наляво.
Също така инстинктивно, тя спря до бордюра в мига, в който Акс се показа.
Докато се обръщаше към него, порив на вятъра улови косата ѝ и я разпиля около лицето ѝ. С големите снежинки, които се вихреха около нея и палтото ѝ, улавящо дъха на зимата около тялото ѝ, тя бе като излязла от трескав сън, едновременно истинска и илюзорна.
Акс тръгна към нея, давайки си сметка, че се държи като зажаднял за любов девственик, а не като преситения, пристрастен към секса мъж, в който се беше превърнал, откакто се бе отказал от хероина.
Очите ѝ се местеха наоколо неспокойно, сякаш той я плашеше, и пъхна ръце в джобовете си, макар и, усети Акс, не заради студа.
Знаеше го, защото долови мириса ѝ. Тази жена, колкото и плашлива да бе, определено не беше безразлична към него.
— Знаех, че ще тръгнеш след мен — каза тя дрезгаво.
— А аз знаех, че ще ме чакаш.
Тя вирна брадичка.
— Не чаках.
— Но ако не се бях втурнал навън, ти щеше да го направиш.
Хареса му как стисна челюсти, сякаш я беше подразнил. После обаче се усмихна.
— Ако знаеше, че ще те чакам, защо се втурна?
— Ти го заслужаваш.
Тя отвори уста, сякаш бе очаквала да ѝ каже нещо друго и си бе приготвила отговор. После поклати глава и се усмихна, извръщайки поглед.
— Това не е ли реплика от реклама за козметика?
— Нямам представа.
— Не си падаш по женски списания.
— Не си падам по жени.
— Какво си мислиш, че съм аз?
Акс не смяташе, че би било от особена полза да изтъкне, че може да си сексуално привлечен от някого и въпреки това изобщо да не ти пука за него.
— Къде ще се видим? — попита, ръмжейки. — Кажи часа и мястото и ще бъда там.
— Ами ако не проявявам интерес? — провлачи тя и слезе от тротоара.
Акс я последва, докато тя пресичаше улицата. И слава богу, че нямаше коли, защото като нищо щеше да му се наложи да ги изхвърли оттам.
— Ако кажеш, че не проявяваш интерес, ще отвърна, че лъжеш. Защо да си губим времето с това?
Стигнала от другата страна на улицата, тя се обърна и сложи ръце на хълбоците си.
— Винаги ли си толкова арогантен?
Той дойде съвсем близо до нея и пое голяма глътка въздух, наслаждавайки се на мириса на възбудата ѝ. А после прошепна в ухото ѝ:
— Наистина ли мислиш, че нещо толкова неубедително като престорен отказ ще ме задържи далече от теб?
В този миг вратата на цигарения бар се отвори рязко и Пейтън изхвърча навън, същинско въплъщение на закрилническия инстинкт.
— Нищо не отричам — сухо каза тя. — Ала братовчед ми определено ще ни задържи далече един от друг.
— Само ако ти му позволиш.
— Елиз — провикна се Пейтън от другата страна на улицата. — Прибирай се вкъщи.
— И това от същия мъж, който ми помага да се освободя от баща си — промърмори тя.
— Елиз!
Докато няколко минаващи коли му пречеха да се присъедини към тях, Елиз се извърна.
— Приятно изкарване с него.
И пуф, тя изчезна, дематериализирайки се в декемврийската нощ.
— Проклятие — изруга Акс.
Междувременно Пейтън избегна един камион и се затича, за да преодолее остатъка от разстоянието между тях.
— За бога — излая Акс. — Не съм я докоснал…
Прас!
Дясното кроше го накара да изплюе кръв.
— Дори не си го помисляй! — процеди Пейтън. — Тя не е за такъв като теб.
— Защо, защото не съм аристократ като теб ли, задник такъв?
Двамата се сграбчиха за предниците на якетата, оголили вампирските си зъби, макар да можеше да ги видят.
— Тя е достойна жена! — Пейтън понечи да го удари отново. — Не е като пачаврите, които чукаш…
Акс улови ръката му и я изви настрани.
— О, а онази човешка курва на скута ти е същинска светица…
— Братовчедка ѝ е мъртва! Алишън бе тази, която Анслам уби миналия месец, и аз трябваше да отида в дома на Елиз и да им кажа какво се е случило! Така че, не, не можеш да я изчукаш и да я оставиш опозорена, което е точно това, което се каниш да направиш. Под онзи покрив и така има предостатъчно болка, а тя заслужава нещо по-добро от това! По-добро от теб!
Крейг прекоси улицата на бегом и без да губи нито миг, улови Пейтън под мишниците и го издърпа назад.
— Не тук — процеди. — Правите сцена, задници такива.
Акс изруга и се отдръпна, оставяйки в падащия сняг дири, които бързо го отведоха до паважа. Изплю още една храчка кръв, мъчейки се да не обръща внимание на това колко го сърбят ръцете за отмъщение.