Обаче, дяволите да го вземат, те всички бяха чули за убийството. Анслам, убиецът, бе един от тях, един от малцината, справили се с пробните изпити и приети в програмата на Братството.
Никой не знаеше, нито би могъл да се досети, че аристократичното копеле бе изнасилвало и убивало жени и дори бе правило снимки на подвизите си.
Пейтън бе отишъл да намери братовчедка си, след като не бе успял да се свърже с нея, и от онова, което Акс беше чул, се бе натъкнал на същинска кървава баня. Но не и на тялото ѝ. Оказало се бе, че е умряла в клиниката на Хавърс, но без нищо, с което да я идентифицират.
Парадайз бе тази, която бе сглобила пъзела, и Анслам едва не я бе убил, когато тя се бе досетила.
Садистичното копеле бе убито в преддверието на дома ѝ.
Истинска бъркотия.
— Не и Елиз — дрезгаво каза Пейтън. — Няма да ти позволя да я съсипеш. И не се преструвай, че няма да стане точно така. Освен ако не искаш да помолиш баща ѝ за разрешение да се обвържеш с нея, както си му е редът, стой настрани от нея.
Да, сякаш това щеше да се случи някога. Първо, защото Акс никога нямаше да помоли ничий баща за нещо такова. И второ, сякаш някой знатен тип като нейния баща би допуснал плебей като него дори да прекрачи прага му, да не говорим пък да изслуша предложение за обвързване.
Мамка му, Акс не беше достатъчно добър, за да чисти подложките за краката в ролс-ройса на тип като него.
Ала това нямаше значение, помисли си Акс, извръщайки поглед. Бездруго никога вече нямаше да я види.
Как беше изразът? Кораби в нощта.
Те бяха два кораба, разминали се в нощта, за да не се срещнат никога повече.
— Добре — измърмори. — Ще я оставя на мира.
6
На следващата вечер Мери гледаше, приседнала на леглото на Бити, как момиченцето се чуди кое палто да си облече. Едното беше обемиста червено-черна парка, подарък от краля, която, доколкото Мери можеше да прецени, бе като да увият детето във фолио с балончета. Рейдж дори се беше пошегувал, че е като онези човешки топки за хамстери, в които хората се пъхаха и се търкаляха по хълмовете. Другото беше тъмносиньо манто от старомодния вид, с моряшки копчета и висока яка.
Сърцето на Мери я болеше заради това че Бити за първи път беше изправена пред вземането на подобно решение. С бедния си произход, досега тя бе късметлийка изобщо да има палто, и от мисълта, че момиченцето беше прекарало толкова много зими, зъзнейки, на Мери ѝ се повдигаше.
— Не разбирам защо трябва да ходя в клиниката — каза Бити, докато прибираше парката в дрешника си.
Мери от самото начало знаеше, че ще избере вълненото манто. Той беше подарък от Рейдж, а Рот, син на Рот, баща на Рот, може и да беше крал на цялата раса, но никой не можеше да стъпи на малкия пръст на бащата на Бити.
А тази нощ беше плашеща.
— Мислиш ли, че нещо не е наред? — попита Бити, когато излезе от дрешника.
— Не — отвърна Мери. — Не мисля. Но е хубаво да го знаем със сигурност, а не просто да се надяваме, че е така.
— Нищо не ме боли. — Бити се приближи до тоалетката и седна пред трикрилото огледало. — А и всички претранси са дребни.
— Съгласна съм. — Човече, Мери ненавиждаше да повдига въпроса за малтретирането. — Истината обаче е, че тялото ти е понесло много. Това не означава, че няма да преминеш през преобразяването си и да станеш висока и силна. Но ако има нещо, което трябва да сторим сега, за да сме сигурни, че това ще се случи?
— Заради счупените кости ли?
— Да.
Бити замълча и като взе четката за коса, се залови да я прокарва през дългите кестеняви вълни, които се спускаха под раменете ѝ, макар че вече се беше сресала. Мери не я притискаше; вместо това се огледа из стаята, чудейки се какво още биха могли да сторят, за да направят мястото по-подходящо за тринайсетгодишно момиченце. Не че Бити искаше нещо, тъкмо напротив — изглеждаше напълно доволна.
Напоследък бяха купили доста неща, трудно бе да не искат да ѝ дадат целия свят.
Трудно бе и да накарат братята да не я глезят непрекъснато. Бити бе пристигнала в имението на Братството с два очукани куфара и стария си тигър Мастимон и само за една нощ и два дни целият отбор покровителствени тръни в задника, известни още като Ко-чи (Корави чичовци), започнаха да оставят всякакви неща на прага ѝ, като приношения на олтар.
Ласитър им казваше Кочовете. След което бяха започнали побоищата. Както и да е…
О, а падналият ангел беше най-лошият от всички, когато ставаше дума за подаръци. Дори тази вечер, на Първото хранене, той ѝ беше подарил още едно дивиди с „Дедпул“ и суитшърт с червено-черна рибка Дори и надпис „Къде е Франсис“.