Выбрать главу

— Наистина не ми се ходи в клиниката на Хавърс — каза Бити, гледайки се в огледалото. — Страх ме е.

Мери затвори очи, спомняйки си как лекуват Бити от травмите, които биологическият ѝ баща ѝ беше причинил.

— Двамата с Рейдж ще бъдем там през цялото време. Няма да се отделим от теб.

— Не може ли доктор Джейн да направи каквото е нужно в нейната клиника?

— Съжалявам, но не.

— Може ли да дойде с нас?

— Не, миличка, тя си има работа тук. Но лично ще говори с Хавърс, след като резултатите от изследванията излязат. Също като доктор Манело и може би дори Ви.

Бити остави четката и прокара ръка по косата си.

— Добре.

Господи, беше толкова дребничка, докато си седеше там, и Мери би дала всичко тя да бъде онази, която щяха да мушкат и бодат, и снимат с рентгени и скенери. Бити беше преживяла толкова много, горкото ѝ телце бе понасяло удари и стрес, които и мнозина възрастни трудно биха преживели. Достатъчно лошо бе, че е трябвало да преживее нещо такова. Това, че все още бе принудена да се бори с последиците от него, бе невероятно несправедливо.

— Мисля, че след като приключим — заяви Мери, докато се изправяше на крака, — Рейдж ще си вземе свободна нощ и ще я прекара с нас.

— Каза ми, че ако искам, може да ядем сладолед и да гледаме филм.

— Имаш го.

Бити все така не ставаше и Мери се приближи до нея.

— Няма да те изоставя.

— Обещаваш ли? — долетя шепотът ѝ. — Страх ме е.

Мери сложи ръка на рамото ѝ.

— Заклевам ти се, че никога няма да те оставя.

Благодаря ти, Скрайб Върджин. И благодаря ти, Рейдж. Когато бяха решили да задвижат процеса по осиновяването, двамата с Рейдж се бяха съгласили, че дори и той да умре пръв, тя щеше да остане с Бити. Разбира се, не бяха казали на момиченцето за това. Правилният момент все още не беше настъпил.

Бити си пое дълбоко дъх.

— Добре, да…

Прекъсна я почукване на вратата, последвано от приглушения дълбок глас на Рейдж.

— Как са моите момичета там вътре? Готови ли сте?

— Аха.

— Да.

Рейдж отвори вратата и ето го и него, огромен и красив, широките му рамене изпълваха прага, неземното му физическо съвършенство беше такова, че Мери понякога все още оставаше без дъх. С руса коса, която бе гъста и вълниста, очи с цвета на океана на Бахамите и зъби толкова бели, че приличаха на фаянсови плочки (макар никога да не ги беше избелвал), той неслучайно беше легенда сред жените на расата.

Освен това беше изцяло и напълно отдаден единствено на нея.

На Мери ѝ бе отнело известно време да свикне с това да му вярва. Така де, той можеше да има всяка и всичко, което си поискаше от една партньорка. Някоя красива и руса като него. Вместо това имаше очи само за нея — брюнетка със симпатично лице и тяло, станало безплодно от химиотерапията.

Ала за Рейдж тя беше кралица на красотата и интересно, когато беше с него и той я гледаше с онзи негов поглед, Мери наистина се чувстваше такава.

Бити скочи и се втурна към него, а той се отпусна на едно коляно, за да бъде по-близо до нейния ръст. Улови ръцете ѝ, големите му длани скриха нейните в шепите си.

— Готова ли си да приключваме с това, така че отново да можем да изгледаме „Дедпул“?

Мери поклати глава.

— Ама че сте предсказуеми.

— „Какво ще направиш сега? — каза Бити. — Дълго мрачно мълчание или гадна забележка?“

— „Тук ме затапи“ — долетя моментално отговорът на Рейдж.

— Да, да, да, да… — Бити сви ръце в юмруци и замаха във въздуха, описвайки мъничък кръг.

— Закълнете ми се отново — намеси се Мери, — че не гледате частите за възрастни.

Бити и Рейдж закриха очите си с ръце, докато отговаряха:

— Не. Правим така и чакаме гадостите да отминат.

Трябва да избираш битките, които водиш — напомни си Мери. — Трябва да избираш битките, които водиш.

Докато се отправяха към вратата заедно, тя подхвърли:

— Защо не погледате нещо друго? Има някои прекрасни документални филми по различни социални въпроси, които…

Не довърши, защото двамата се обърнаха и я зяпнаха така, сякаш бе предложила да вземат някой спрей и да нашарят стените на фоайето с вулгарности. Или да уволнят Фриц. Да продадат понтиака на Рейдж за скрап.

— Направо не мога да повярвам, че не сте кръвни роднини — измърмори тя. — Ти поне можеш да надраснеш тази фаза, Бити.