Но пък нима наистина бе очаквала нещо друго?
След един вътрешен спор относно това дали си струва да се намеси в онова, което се случваше в главата му, тя бе станала и бе отишла да си легне. Не беше мигнала през целия ден, ала причините не бяха единствено баща ѝ и искането за изолация.
Не можеше да престане да мисли за онзи мъж, за татуировките и пиърсингите му, за начина, по който я гледаше, за онова, което бе казал. Отново и отново разиграваше сцената на тротоара. В главата ѝ все още бяха там, под падащия сняг, и спореха, а сексуалното напрежение бе толкова гъсто, че сякаш бе въже, което би могла да подръпне.
Беше шокиращо, като се имаха предвид съвсем истинските неприятности, които ѝ се бяха струпали, че изобщо имаше желание да направи нещата още по-хаотични. Щеше ѝ се обаче да му беше дала телефонния си номер. Въпреки това се радваше, че не го беше сторила, защото ако ѝ се обадеше? Щеше да се види отново с него, а това бе сигурна рецепта за катастрофа.
Не беше нужно да знаеш подробностите за подобен мъж, за да ти е ясно, че забъркаш ли се с него, е като да се озовеш в песен на Тейлър Суифт.
Или още по-зле…
— Достатъчно — нареди си Елиз и се надигна от леглото. — Достатъчно си предъвквала всичко.
Баща ѝ със сигурност вече беше слязъл в кабинета си. Време бе да хване бика за рогата, както би казала майка ѝ, и да говори с него.
Прекрачи прага на стаята си и се закова на място. Баща ѝ тъкмо излизаше от спалнята си надолу по коридора и също замръзна.
Елиз се прокашля и каза:
— Татко, аз…
Той се извърна, без да каже и дума, вдигайки ръка, за да я спре.
— Не сега.
— Кога тогава?
Без да отговори, баща ѝ се отдалечи по коридора, изгубвайки се по официалното стълбище.
Елиз не се сещаше за друг начин да го накара да ѝ обърне внимание, освен да се хвърли пред него, пък дори и тогава той вероятно просто щеше да мине през нея.
— По дяволите — изсъска тя.
Може би бе време да се изнесе. Ала той несъмнено щеше да я лиши от средства, така че как би могла да плаща за каквото и да било?
Единствената причина да е в състояние да посещава университета, бяха стипендиите, които беше спечелила. А те не покриваха неща като жилище и храна.
Внезапен порив да запокити нещо я накара да обърне глава към една старинна масичка. Вазата с цветя би била съвършена: тънкото ѝ гърло щеше да легне съвършено в ръката ѝ, тежестта на водата и вносните рози бе достатъчна, за да я накара да почувства, че може да нанесе сериозни щети.
Извърна очи и погледът ѝ се спря върху затворената врата на апартамента на леля ѝ и чичо ѝ.
Чичо ѝ скоро щеше да се покаже, но леля ѝ несъмнено все още спеше. Обикновено оставаше в леглото, докато Елиз се прибереше от университета, надигайки се само колкото да оправи косата и грима си, преди да се върне върху сатенените си възглавници. Това не беше никакъв живот, ала след случилото се с дъщеря ѝ? И загубата на сина ѝ?
Елиз изруга и се размърда.
Преди да осъзнае какво става, вече стоеше пред вратата на мъртвата си братовчедка. Като от разстояние видя как ръката ѝ се протегна, улови бравата и я натисна. Когато прекрачи вътре, долови повей от парфюма, който Алишън винаги носеше. „Пойзън“ на „Диор“ — старомоден, да, но винаги ѝ бе подхождал страхотно.
Елиз открай време мислеше, че ако лилавият цвят имаше мирис, би бил именно този парфюм.
Затвори безшумно вратата зад себе си и запали лампата.
Светлина разцъфна в стаята, струяща от кристалния полилей в средата на високия таван. Леглото бе насреща ѝ, застлано с бледосини чаршафи с бели и златни мотиви и отрупано с толкова възглавници, че можеше да засрами някой магазин за спално бельо. Стените бяха покрити с ръчно рисувани тапети с прасковено жълти птички, палуващи сред цъфнали плодни дръвчета — сцена, която през топлите месеци можеше да се види в градината отвън. Подът беше застлан с дебел килим с кремав цвят, толкова блед, че беше почти бял, а завесите на прозорците имаха бледосините багри на лятна дреха и бяха също толкова ефирни.
Интериорът бе съвършен за млада жена от добро потекло.
И все пак вещите на Алишън хвърляха дисхармонични нотки в стаята: черен халат, който бе нещо средно от расо на свещеник и одеждите на демоничен поклонник; кристален череп върху полицата над камината; книги с черни и кървавочервени кожени корици, пръснати в далечния ъгъл до покрито с гоблен канапе. Имаше също така тежки черни ботуши, достатъчно високи, за да стигат над коляното, една-единствена обувка с висок ток във формата на пистолет, черни сакове, пълни бог знае с какво.