Ако тя му позволеше.
— Според мен идеята е страхотна — чу се да казва. — Това с телохранителя.
Когато Елиз проговори, Акс премести поглед обратно към баща ѝ. Най-сигурният начин да изгуби работата, преди да я е получил? Да разсъблече дъщерята му в мислите си пред очите му.
Дори бедняк като него знаеше, че това е „невъзпитано“.
Освен това най-странното, като се имаше предвид какви бяха обикновено отношенията му с представителките на противоположния пол, бе, че да я зяпне похотливо му се струваше, чисто и просто, нередно. Светът беше опасно място, а тази жена беше необикновена. Мъжете, били те човеци или вампири, копнееха за някой като нея. Да не забравяме и лесърите.
Тя се нуждаеше от закрила. Заслужаваше я.
Той бе тук в качеството си на професионалист, а нямаше нищо професионално в това да бъде същото, от което може би щяха да го наемат да я пази.
— Добре, миличка. — Баща ѝ се размърда в стола си. Сякаш би предпочел тя да се отдръпне и да се върне от другата страна на бюрото. — Всичко е наред.
И това бе някак тъжно, но разбира се, той бе познал предостатъчно родителско отблъскване. Поне тя като че ли нямаше нищо против, докато се връщаше на стола до него.
— Е, искаш ли да го попиташ нещо, Елиз?
Акс почувства погледа ѝ и дяволите да го вземат, това му хареса. Искаше да усети как очите ѝ обхождат цялото му тяло.
Искаше да се излегне до нея в някое легло, а може би на пода… по дяволите, би легнал върху горещи въглени за нея, ако това щеше да я възбуди… искаше ръката му да бъде около пениса му, докато я гледа право в очите и я моли да го поеме в себе си.
Тази фантазия за покорство, в която покореният бе той, бе нещо ново за него, но какво пък. Така или иначе, нямаше да се случи.
— Да? — подкани я той.
— Ъм… значи, аз посещавам Щатския университет на Ню Йорк. Ходя на лекции вечер и работя като асистент на един от моите професори. Ще можеш ли да се слееш със средата?
Акс виждаше, че според нея отговорът беше „не“, но не беше сигурен, че я е грижа особено. Разбира се, тя се бе разминала на косъм с това да я затворят в къщата до края на живота ѝ, ако искането за изолация беше подадено.
На нейно място би приветствал възможността да ходи на лекции под каквато и форма да ѝ се представеше; Дядо Коледа, задник в костюм на Батман… той.
— Ще направя каквото се налага — отвърна, обръщайки се към баща ѝ. — Ще бъда толкова видим или невидим, колкото поискате. Няма да се поколебая да използвам сила, но няма да предизвиквам човеците. И, да, готов съм да посрещна куршум за нея, ако се наложи. Нищо не ме плаши и не бягам от нищо. Нито дори от собствената си смърт.
До него Елиз потръпна, но той не можеше да ѝ помогне. На бойното поле предишната нощ беше получил солидна доза реалност и прекалено добре знаеше за какво се тревожеше баща ѝ.
Феликс Млади се прокашля.
— Това е добре. То е…
— Онова, от което се нуждаете — довърши Акс вместо него. — Това е нужно, ако искате да защитите дъщеря си. Целта е да може да си върши работата и всяка нощ да се прибира вкъщи невредима. Мога да ви осигуря това спокойствие, защото, докато се намира под моите грижи, тя ще бъде единственият ми приоритет, по-важна дори от мен самия. Нищо и никой няма да има значение, освен тя.
Феликс изпусна дъха си така, сякаш слонът, седял върху гърдите му до този миг, бе станал, за да отиде на водопой.
— Можете да ми имате доверие — заяви Акс.
— Добре. — Още прокашляме. — Това е отлично, синко. Наистина… отлично.
И ето кога Акс разбра, че е нает.
До този миг Елиз седеше притихнала и напрегната до него, но ето че сега се залови да му обясни програмата си, която нямаше да бъде проблем, тъй като сега, когато имаха полеви упражнения, часовете при Братството щяха да започват по-късно.
Изслуша я, а после баща ѝ му съобщи каква е заплатата.
Майчице — помисли си Акс. — Пържоли за вечеря. Електричество. Ремонт на къщата на баща му.
— Разкажи ми за семейството си, синко — рече баща ѝ.
Акс замалко не се дръпна назад, но се овладя. Не беше подготвен за нещо толкова лично. Поне отговорът беше лесен.
— Родителите ми са мъртви. Не съм обвързан и никога няма да се обвържа. Нищо не ме свързва с каквото и да било извън тренировъчната програма.
— В нападенията ли изгуби семейството си? — попита Елиз тихо, сякаш преживяваше нещо.
Той присви очи насреща ѝ.
— Единственото, за което трябва да се тревожиш, е дали мога да те опазя жива, и смятам да го направя. Това е всичко.
Тя се изпъна в стола и Акс потисна усмивката си. Може и да беше жена, но дълбоко в себе си беше боец. И очевидно не ѝ беше приятно, когато затръшваха врати в лицето ѝ, буквално или преносно.