Образ, в който тя вдигна ръцете му над главата му и вложи цялата си тежест, за да го задържи там, където го искаше, замалко да извика ерекция зад ципа му.
Повдигна вежда насреща ѝ, предизвиквайки я да отприщи част от тази жар. Ала тя не го направи. Не и пред баща си.
Човече, нямаше търпение да започне работа. Тя щеше да му дръпне хубава лекция.
А той определено беше нает.
Дори и ако не се беше представил като смъртоносната сила, която баща ѝ търсеше, Феликс погрешно беше предположил, че Ново е мъж. А нямаше начин благовъзпитан мъжки шовинист като него да допусне една жена да охранява дъщеря му, независимо колко впечатляващ воин и професионалист бе Ново. И това бе адски прецакано.
Но работеше в негова полза.
Само че той я искаше…
Работата, искаше работата.
— Е, ще ти се обадя.
Феликс се изправи на крака.
— Да — измърмори Акс и към двамата. — Така мисля. А аз ще ви дам отговора си още сега. Приемам работата и мога да започна, когато пожелаете.
10
Пълен. Хаос.
Докато звярът изригваше от тялото на Рейдж, събуден от страданието на Бити, Мери закри момиченцето върху кушетката за прегледи, макар и не от страх, че драконът ще я нарани.
Парчета хоросан се откъсваха от тавана там, където се беше блъснала главата на огромния дракон, и валяха по пода, докато покритата с шипове опашка се махаше напред-назад, трошейки шкафове и разпилявайки оборудване. Стовари се върху мивката и разби тръбите.
Под рукналата вода и премигващите лампи Хавърс и персоналът му направиха точно това, което не трябваше. Вместо да замръзнат по местата си, те се превърнаха в мишени, като затичаха насам-натам, мъчейки се да се доберат до изхода, заварден от нещо, което можеше да ги изяде.
Но разбира се, не беше като който и да било от тях да си беше имал работа с нещо такова.
— Спрете! Не мърдайте! — изкрещя Мери.
И тогава звярът изрева.
Мери извърна глава, за да предпази едното си ухо, но нямаше намерение да използва ръцете си. Бити беше така незащитена…
Вратата зад дракона се отвори и Зейдист, Ви и Ласитър подадоха глави в стаята.
— Затворете вратата! — извика Мери. — И стойте отвън!
Най-добрият шанс да попречи ситуацията да се превърне в касапница, бе да осъществи контакт със звяра, да го успокои и да привлече вниманието му единствено към себе си и Бити. Докато вниманието му беше насочено към нея, никой нямаше да пострада…
Челюстта на дракона се затвори рязко. А после звярът потрепери, когато влечуговите му очи се завъртяха и се впиха в Бити. Пуфтене излезе от гърлото му и той пристъпи напред, а огромните крака с дълги нокти думкаха като валяк.
Мери бавно се надигна, позволявайки другото Аз на Рейдж да види детето.
— Тя е добре. Хайде, увери се сам.
Масивната глава на чудовището се сниши бавно, сякаш не искаше да стресне момиченцето, и Мери се отдръпна. Муцуната се зае да подуши Бити и от нея се откъснаха въпросителни звуци, наполовина нервно мъркане, наполовина болезнено хъхрене.
Бити вдигна ръчичка и помилва бузата с лилави люспи.
— Добре съм…
Гласът ѝ беше изненадващо силен и тя се усмихна, сякаш стаята не беше опустошена, хората не бяха уплашени до смърт, а тя не беше преживяла истинско мъчение.
Мери положи длан върху изопнатия врат на звяра, усещайки мускулите и могъществото му.
— Всичко е наред… шшт… всичко е наред, ела тук…
Без да помръдне глава, нито дори очи, тя прошепна на Хавърс:
— Кажи ми, че успя да наместиш костта.
С периферното си зрение видя как мъжът намести очилата си с розови рамки, които се бяха изкривили на една страна.
— Из-з-з-звинявай… какво?
— Костта — повтори Мери със същия тих, равен глас. — Свърши ли това, което трябваше?
— Д-д-да, мисля, че да. Т-т-т-трябва да направя рентгенова снимка, за да съм сигурен.
— Да, да изчакаме малко с това.
Сестрите се сгушиха още по-близо една до друга, сякаш се бояха шефът им да не възрази.
— Аз… не — отвърна той, — съгласен съм, че не е препоръчително точно сега. Позволи ми да попитам… колко дълго… ъ, колко дълго той…?
— Зависи. Никъде обаче няма да ходим, докато Рейдж не се върне.
Бити и звярът все още си общуваха с допир и звук и поне що се отнасяше до Мери, като се имаше предвид понесеното от момиченцето страдание, двамата можеха да прекарат следващите шест часа заедно, а останалите в стаята просто трябваше да го приемат.