А после си тръгнаха.
Бит седеше в инвалиден стол. Той беше парче месо върху носилка. А мрачният антураж, състоящ се от Зи, Ви и Ласитър, вървеше плътно зад Мери.
— Хей, Рейдж? — тихичко каза Ласитър.
— Какво?
— Ако не ти потръгне в кариерата ти на обучен убиец, недей да се пробваш с вътрешен дизайн. Никак не ти се удава.
Рейдж не можа да не се разсмее.
— Ама че си идиот.
— Аха, а ти си добър мъж. Дори ако току-що нанесе щети за около двеста хилядарки там вътре. Не се притеснявай. Мисля, че ще можем да ти ги приспаднем от данъците. Нали се сещаш, отстъпка за разрушение.
Рейдж усети как ангелът го стисна за рамото, а после се отдръпна. Той си пое дълбоко дъх — сега му оставаше единствено да издържи, докато двамата с Мери успеят да останат насаме.
Тогава можеше да рухне.
В асансьора последва бавно изкачване. А после леко друсване, когато стигнаха на повърхността.
Студеният, сух нощен въздух бе фантастичен в дробовете му, но изобщо не облекчи болката в гърдите му. И той, и Бити изстенаха, докато ги качваха в мерцедеса на Фриц.
Което беше нетърпимо за Рейдж, и то не само защото всяка става и кост в тялото му го убиваха.
Той трябваше да вдигне Бити на ръце и да я намести на задната седалка. Той трябваше да сгъне инвалидния стол и да го прибере в багажника. Той трябваше да я подкрепя, докато се друсаха по пътя.
Той трябваше да я отнесе в стаята ѝ, когато стигнеха в имението.
— Рейдж?
Гласът на Мери го накара да погледне към предната седалка на седана.
— Да?
— Готов ли си?
— Да.
Или поне това изрече на глас. Онова, което двамата си размениха наистина, бе:
Рейдж, знам, че не си добре. Ще издържиш ли, докато се приберем у дома, за да го обсъдим тогава? Наистина се тревожа за теб и бих го направила тук и сега, ала знам, че не би искал нещо подобно пред другите.
О, господи, Мери, беше ужасно. Чувствам се отвратително. Ще ме обичаш ли все още, въпреки че съм най-лошият баща на света и никога, никога няма да стана по-добър в това?
Не си най-лошият баща. Всички имаме предел на възможностите си и неща, които ни се иска да бяхме направили по-добре. Но моля те, не забравяй. Да бъдеш баща, е доживотно обвързване, а ти едва сега започваш. Недей да обобщаваш, става ли?
Колата потегли, Рейдж си пое дълбоко дъх и…
Бити се пресегна през седалката и улови ръката му.
— Благодаря ти, че дойде с мен.
Той обърна глава.
— Какво?
— Означаваше много, че дойде и че беше в стаята с мен.
Рейдж потръпна.
— Бити, не се засягай, но аз само влоших всичко. Така де, направих стаята на нищо.
— Не бих могла да понеса онази последна процедура без теб. — Гласът ѝ беше едновременно срамежлив и прекрасен. — Моят кръвен баща никога не е правил нещо такова за мен. Никога не… дори не искаше да ходя в болницата. Нали се сещаш, всеки път, когато ме болеше… — Тя се прокашля. — Така че, благодаря ти. Ти си най-добрият баща на света.
А после отпусна главичка върху рамото му.
Очите на Рейдж се наляха със сълзи и запариха, карайки го да примигва насред слепотата си.
— Бити?
— Да?
Той стисна малката ѝ ръка и се прокашля.
— Искаш ли сладолед, когато се приберем вкъщи?
— Да, моля. Ментов с шоколадови парченца. Всички можем да си хапнем. Ще си вземем три лъжици.
Рейдж затвори очи, неспособен да повярва, колко могъща бе прошката на Бити. Чувстваше се възкресен, докато в същото време не можеше да проумее великодушието ѝ. Как бе възможно това момиченце да го приема, макар да не се бе оказал непоклатимата скала, която бе възнамерявал да бъде?
Каква ти скала, по-скоро Годзила.
Усети, че Мери ги гледа от предната седалка. А после, понеже винаги казваше правилното нещо в правилния момент, тя промълви:
— Не е ли прекрасно да не е нужно да бъдеш съвършен, за да бъдеш обичан?
— Да — отвърна Рейдж дрезгаво. — А три лъжици ми звучи направо райски.
11
Обаждането на мобилния телефон, който Акс беше получил от Братството, дойде около четири сутринта и той вдигна, седнал пред огъня в къщурката на баща си.
— Ало.
И сякаш я беше изфабрикувал от нищото, жената, за която мислеше непрекъснато, каза:
— Здравей, Елиз е.
— Получих ли работата?
За миг се възцари мълчание.
— Да. Другият кандидат се оказа жена и баща ми…
— Никога не би я наел. Да, досетих се.
— Ъм… дали е възможно да дойдеш у нас? Баща ми би искал да подпишеш едни документи, а после бихме могли да поговорим по-подробно за следващите няколко нощи. Не съм сигурна, че се уговорихме колко вечери…