— Дай ми десет минути.
— Ъ, окей. Добре. Благодаря ти.
Акс затвори и остана да седи с телефона в ръка. Три… две… едно…
Точно както беше очаквал, следващото обаждане беше от Пейтън. Изобщо не се хаби с какъвто и да било поздрав, просто вдигна, оставяйки телефона там, където си беше, до бедрото му.
Гласът на другия мъж изригна през малкия високоговорител.
— Ти поднасяш ли ме? Какви лъжи си им наговорил, по дяволите? Не е твоя работа — изобщо! — да охраняваш братовчедка ми. Ти си…
Акс поднесе телефона към ухото си.
— Не ти решаваш, Пейтън. Съжалявам…
Тряс! Тряс! Тряс!
Акс изви глава към входната врата.
— Ти майтапиш ли се!
— Отвори шибаната врата!
Акс затвори телефона и се изправи, при което коленете му изпукаха. Отиде до вратата, като си мърмореше под носа, натисна бравата и отвори.
— За твое сведение, никога не заключвам — съобщи отегчено. — Следващия път, когато дойдеш да ми крещиш, просто влез.
Отдръпна се, сигурен, че Пейтън ще го направи на нищо и — каква изненада! — той се залови да стори именно това, прекосявайки малката стая, за да отиде до камината.
— Какво, не можеш да усилиш отоплението ли? — сопна се аристократът. — Да не говорим, че е тъмно като в пещера, освен дето е студено като в зимник.
— Богаташите като теб да не би да ги възпитават да съдят другите? Или това се случва от само себе си, заради всичките ви пари?
— Това не е някаква шибана игра, задник такъв!
Акс се обърна към Пейтън и извъртя очи.
— Какво, да не ти изглежда, че си играя на „Монополи“?
Пейтън се завря в лицето му.
— Кажи им, че няма да го направиш. Или аз ще го сторя.
— За кого, по дяволите, се имаш? Идваш тук и се разпореждаш! Не ме познаваш, не сме роднини и онова, което правя в свободното си време, изобщо не ти влиза в шибаната работа.
— Отречи, че я желаеш. Хайде де, излъжи ме в очите и ми кажи, че не я желаеш, а после ми надрънкай цял куп празни приказки, че ще се държиш професионално!
— За твое сведение, Ричи Рич — Акс заби два пръста в гърдите на копелето, — цял живот съм прекарал край неща, които не мога да имам. Така че съм свикнал. И ти трябва да си адски доволен, че е така. Защото това правите, ти и тези като теб, нали? Гледате отвисоко простолюдието като мен.
— Ти си мъж. Това няма нищо общо с произхода ти.
— А, ясно. Значи, мъжете не са способни на никакъв самоконтрол.
— Не са! Не се прави на идиот…
— Значи, ти чукаш Парадайз. Зад гърба на Крейг. Ясно. Разбрах.
Другият мъж се намръщи.
— За какво, по дяволите, говориш?
Акс се усмихна студено и се приведе напред.
— Ти я желаеш. Желаеш я толкова много, че можеш да го вкусиш. Виждал съм те как я гледаш, преструвайки се, че не ти пука. Но не е така. Тъй че, да, ако мъжете не са способни на самоконтрол, значи, очевидно си наврял оная си работа в устата ѝ…
Крошето долетя под съвършен ъгъл и на това му се казваше светлинно шоу. Главата на Акс отхвръкна нагоре и назад, мозъкът му рикошира в черепа и за миг му причерня пред очите.
— Тотално си луд — процеди Пейтън. — Тотално…
Два пъти. В рамките на по-малко от двайсет и четири часа. Задникът го беше цапардосал два пъти.
Акс извади пистолета, който носеше втъкнат в дънките си, и го долепи до слепоочието му толкова светкавично, че Пейтън нямаше време да отстъпи назад.
— Предпазителят е вдигнат. А аз нямам какво да губя. Така че защо не започнем с това никога повече да не си посмял да ми вдигнеш ръка. Направи го два пъти. Третият ще те вкара в гроба.
Пейтън примига. Два пъти. А Акс го погледна право в очите, за да не остави и помен от съмнение, че говори напълно сериозно.
— Махай се — процеди ниско.
— Грешиш за мен и Парадайз. Тя е със своя мъж. Сама си го избра. Никога не съм бил с нея и никога няма да бъда. Така че да не си го повторил повече, а ако не се обадиш на бащата на Елиз още сега, сам ще отида у тях и ще им кажа, че си вън от играта. Няма да припариш в онази къща…
Акс премести дулото само на няколко сантиметра и натисна спусъка. Гърмежът беше силен; ударът на куршума в стената бе още по-силен.
Пейтън изкрещя и закри главата си, отпускайки се на колене. Ала Акс беше приключил. Пресегна се със свободната си ръка, сграбчи копелето за скъпото яке и като го издърпа на крака, го блъсна в стената до камината толкова силно, че мазилката се напука.
— Искаш ли да знаеш защо е толкова студено тук? — процеди. — Понеже не мога да си позволя отопление. Затова е и тъмно. Ти може и да се радваш на разкоша да не се тревожиш откъде ще дойде следващото ти ядене или следващият ти мерцедес, но аз броя стотинките и се храня в тренировъчния център толкова често, колкото е възможно. Нямаш никакво право да ми казваш какво да правя и дали да откажа дадена работа, така че ти да не си принуден да се изправиш срещу факта, че другата ти братовчедка наскоро беше убита. О, и PS, да ти го начукам! Да не си посмял да ми стоиш насреща с тузарските си обувки, докато не можеш да бъдеш с жената, която искаш, и да ми твърдиш, че понеже съм беден, аз не съм в състояние да сторя същото. Не от нас зависи от кого сме привлечени, ала мислите не са действия. Дори и за тези от простолюдието.