— Имаш ли носна кърпичка? — попита я.
— Какво?
— Носна кърпичка? Тоалетна хартия също ще свърши работа. Само ми посочи къде е тоалетната.
— Говориш сериозно.
— Моля?
— О, за бога. — Улови го за ръката, преди да си даде сметка какво прави. — Нека се погрижа.
Срещна първоначално съпротивление, когато затвори вратата и опита да влезе във вътрешността на къщата с него, но после той я последва. Поне докато не стигнаха до подножието на извитото стълбище.
— Отиваме на горния етаж — обясни тя, подръпвайки ръката му. — Имам аптечка за първа помощ в стаята си. Програмата ми за следващия семестър също е там.
— Нямаш ли я на телефона си? И хайде де, не е нужно да го правим на голям въпрос…
— Страх ли те е?
Аксуел се закова на място и от яростния поглед, който впи в лицето ѝ, захвърчаха искри.
— От какво?
— Ти ми кажи. Понеже не мога да разбера защо не искаш да се качиш на горния етаж.
Той изруга под носа си и изкачи стълбището, вземайки стъпалата по две наведнъж. Докато подтичваше след него, Елиз усети, че се усмихва.
— Е, какво се случи с лицето ти? — попита тя широките му рамене.
— Нищо.
— За твое сведение, ако ще отклоняваш вниманието ми, поне го направи както трябва. Не отиваме за лепенка, понеже се е случило „нищо“.
— Не ти влиза в работата. Какво ще кажеш за това? И господи, почва да ми писва да го повтарям на всички.
— Какво означава това?
— Голяма къща — отбеляза, когато се качиха на втория етаж, и се огледа наляво-надясно по коридора, отдалечаващ се и в двете посоки. — Колко стаи има?
— Сериозно ли? — Елиз сложи ръце на хълбоците си. — Това е най-доброто, на което си способен?
Погледът му се прикова в нейния и когато се приведе към нея, тя ясно си даде сметка за огромните му размери и сила, но не по един застрашителен начин.
А по такъв, който накара очите ѝ да се спрат за частица от секундата върху устните му.
— Няма да го обсъждам с теб — заяви той. — Ако искаш да се правиш на медицинска сестра, добре. Но само защото настояваш да ме превържеш, не означава, че ти дължа някакво обяснение. Ясно ли е?
Елиз го изгледа продължително. Бяха опасно близо до това да започнат зле. А ако го изгубеше? Ако той решеше да си тръгне?
Не искаше да даде на баща си повод да преосмисли решението си.
Отговори на въпроса за къщата — каза си. — Мини в неутрални води.
— Не знам колко стаи имаме. — Изруга тихичко, докато поемаше наляво. — Може би четиресет? Петдесет? Някъде там. Баща ми я построи през 1910 година.
Много ясно си даваше сметка за него зад гърба си, усещаше тялото му. Присъствието му. Аурата му.
Всъщност установи, че върви различно, хълбоците ѝ се полюшваха повече, раменете ѝ се изпънаха. Нямаше представа как го знаеше, но беше сигурна, че той преценява очертанията на дупето ѝ, бедрата ѝ. Но разбира се, нали именно това бе направила — правеше — и тя с него.
— Ето я стаята ми.
Отвори вратата, потискайки желанието да можеше да покаже със замах красивите предмети в нея, като леглото!, тоалетката!, красивото писалище!, тапетите!
Кое във физическото привличане превръщаше и най-умните хора на света в бръщолевещи идиоти?
— Банята ми е ето тук. — Тя махна към отворената двукрила врата. Сякаш той нямаше представа какво би могло да бъде облицованото с мрамор помещение. — Ела с мен.
Огледалото над двойния умивалник ѝ предложи хубав изглед към него, когато той спря на прага и не пристъпи по-навътре.
— Просто ми дай нещо, с което да избърша кръвта. — Очите му се плъзнаха по ваната с извити крачета, стъклената душкабина в ъгъла, редицата затъмнени прозорци. — Сам ще се погрижа.
Огромното му тяло и черните дрехи изобщо не се вписваха сред бледия мрамор с кристални и златни акценти и Елиз почувства как през нея минава тръпка на вълнение. Той стоеше на място, където тя редовно беше гола.
Не беше сигурна защо ѝ хрумна тази мисъл, нито защо ѝ се стори толкова еротична. Ала беше така.
Свали една кърпа за ръце с монограм от златната закачалка и завъртя златното кранче. Пъхна пръсти под струята и зачака водата да…
— Не е нужно да е топла — измърмори той.
Стори ѝ се глупаво да спори с него. Така че просто изчака температурата да стане подходяща и навлажни хавлията.
— Дай ми я — нареди той, протягайки ръка.
Елиз изцеди излишната вода, приближи се до него и сложи кърпата в ръката му.
— Внимавай… Леле! Какво правиш?
Е, беше очевидно. Опитваше се да изтрие половината си лице.
Елиз го сграбчи за ръката и когато той потръпна, сякаш го беше изненадала, се възползва от реакцията му и си взе обратно кърпата. Дръпна го по-навътре в банята и го бутна да седне върху пейката до ваната. Дойде по-близо, отмести ръцете му настрани и се залови за работа.