— Как се случи? — попита, докато попиваше внимателно кръвта. — Не изглежда мръсно. Кой те удари и жив ли е още?
Отговорът на Аксуел? Стиснати челюсти така, че кътниците му изскърцаха… сякаш в главата си водеше разговор с някого. С нея? Или с онзи, с когото се беше сбил?
Вероятно с нея.
— Можеш да ми кажеш. — Елиз отново отиде до умивалника и изплакна кърпата. Върна се. — Няма да те съдя.
Приведе се към него и се вгледа в раната.
— Мисля, че ще има нужда от шевове. Доста е дълбока и широка. Виждаш ли с това око?
Никакъв отговор. Единствено ново стисване на челюсти и скърцане със зъби.
— Окей, господин Приказливецо, да видим с какво мога да я скрия. А после трябва да отидеш при Хавърс. Очевидно си здрав, така че ще зарасне, но може да се инфектира преди това.
Елиз подсуши мястото с другия край на хавлията и отиде до един от шкафовете, навеждайки се над чекмеджетата, докато ги отваряше едно по едно. Аптечката за първа помощ беше в последното до пода.
Прерови лепенките и бинтовете и извади един от големите квадрати.
— Това ще свърши работа.
Хвърли опаковката в кошчето и се върна при мълчаливия си, мрачен пациент.
— Ами, да, благодаря ти, че попита — промърмори, когато дойде по-близо. — Обичам да ходя на училище. Страшно ми се удава, но — и то е също толкова важно — там мога да бъда себе си. Никакви очаквания и ограничения заради това откъде идвам. Единствено собствените ми думи и постъпки определят коя съм. За мен това е свобода.
Свали предпазните лентички на лепенката, стисна зейналата дупка в плътта му и покри раната, погрижвайки се превръзката да я затвори плътно. Смачка предпазните лентички в шепата си и отстъпи. Аксуел се взираше право напред, сякаш едва бе понесъл да бъде близо до нея.
Елиз отново изруга под носа си; имаше чувството, че шансът ѝ да продължи да посещава университета се изпарява пред очите ѝ.
— Виж — каза уморено, — знам, че с теб не си паснахме, но наистина се нуждая това да се получи. Трябва да завърша докторантурата си. Това са години от живота ми. Искам да кажа… ако не искаш работата, просто се откажи още сега и ме остави да се опитам да намеря някой друг, окей? Ехо? Чуваш ли ме изобщо? — Тя вдигна отчаяно ръце. — Това е нелепо. Защо изобщо дойде?
Може би го беше преценила погрешно. Би могла да се закълне, че се взира в нея, защото я намира за привлекателна. А може би беше обратното…
Неочаквано Акс сграбчи коленете си и ги стисна.
— Да не получаваш удар или нещо такова? — попита тя. — Защото медицинските ми умения се ограничават до слагането на лепенки.
Когато той продължи да стои неподвижно на мястото си, Елиз за трети път сложи ръце на хълбоците си.
— Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, става тук? От линейка ли се нуждаеш? Да не са те ударили толкова силно, че си получил сътресение? Каквото и да е, най-добре ми кажи още сега или ще те извлека от къщата и ще те оставя да умреш на моравата отпред.
Горната му устна се повдигна, оголвайки вампирските му зъби, и той поклати глава.
— Ти си просто страхливец — промърмори Елиз. — Огромен, корав тип, а не можеш да говориш за нищо…
— Страхливец? — процеди той. — Мислиш, че съм страхливец.
— Да, така мисля. Какво друго обяснение има?
— Страхливец, а? Добре тогава. Как ти се струва това като проблем?
С тези думи той се изправи и на свой ред сложи ръце на хълбоците си, оставайки така, сякаш то казваше всичко.
Елиз сви рамене, намръщвайки се.
— Да? И? Искаш да ми напомниш, че си висок два метра? Повече от два метра? Облечен в черно? Какво…
Иииииииии тогава го видя.
А „то“ беше наистина голямо. И еректирало, изпъващо предницата на панталона му.
12
Нали искаше да си общуваме, щеше му се на Акс да каже.
Вместо това просто я остави да види добре малкия му страхливец, който не беше нито малък, нито пък страхлив. Всъщност пенисът му беше адски дързък, безочлив и като че ли двойно по-голям от обикновено.
А Акс поначало си беше доволно надарен.
Ала майната му, не така искаше да започне с нея… и, да, ако можеше да върне времето назад, не би се появил в имението на баща ѝ с окървавено лице. Проблемът бе — е, един от проблемите — че така бе побеснял от наглостта на Пейтън, че изобщо не се беше замислил за раната си… а после тя го беше довела тук, където всичко бе пропито с нейната миризма, беше го сложила да седне, навлязла бе в личното му пространство и…