Да, беше станал корав.
През цялото време, докато тя му беше оказвала онази своя първа помощ, той се беше надявал, молил, нареждал си бе да овладее ерекцията си. Къде този късмет. То бе като да крещиш на прасе. Приличаш на идиот, а на прасето не му пука.
Така че ето ги тук, насред баня, извадена сякаш от „Дяволът носи «Прада»“ (стига Миранда Прийстли да беше имала сцена с джакузи), той — нелепо възбуден, а Елиз — застанала насреща му, сякаш не можеше да реши дали да закрие очи и да побегне…
Или да открие какво бе усещането му.
— Не е добра идея — измърмори Акс, след което се обърна и като се намести, излезе в спалнята ѝ.
Страхотно, единственото, на което беше способен тук, бе да се взира в леглото ѝ… и да си представя как ли би изглеждала гола върху него.
— Почакай — каза тя. — Не си тръгвай.
Акс се завъртя върху скъпия килим.
— Трябва да си намериш някой друг.
Тя вирна брадичка.
— Не искам някой друг. Искам теб.
Акс затвори очи и се опита да не прочете цял куп неща в думите ѝ.
— Да не си изгубил гаджето си? — попита тя.
Акс тръсна глава, за да я проясни.
— Какво?
— Гаджето ти. Да не би… да е минало доста време от последния ти път? Или нещо такова? И, да, знам, че това е личен въпрос, но я стига — измърмори тихо, — не е като вече да не сме навлезли в личната територия.
В продължение на миг Акс се запита дали тя не си проси комплимент… ала лицето ѝ беше открито, очите — непресторени, излъчването ѝ — откровено чист изгрев.
Буквално нямаше идея защо бе имала такъв ефект върху него.
Без да иска, Акс спря поглед върху устните ѝ… което беше и причината за проблема му: докато тя го превързваше, справяйки се много по-добре от него с почистването на кръвта и лепенките, беше погледнал устните ѝ и начаса се бе изгубил в представата за това каква ли бе на вкус, на допир… И не ставаше дума само за целувки… а за всичко.
Голи тела и отчаян, жаден секс, отново и отново, докато не рухнеха изтощени.
— Нападенията отнеха семействата на мнозина — прошепна тя. — Беше трудно време за всички ни.
— Не е нужно да ми го казваш.
Тя замълча, сякаш го чакаше да продължи. Когато той не го стори, поклати глава.
— Е, съжалявам за каквито и загуби да си понесъл. Аз… знам какво е.
— Така ли?
— Братовчедка ми беше убита миналия месец. Беше… ужасно. Особено, при положение че брат ѝ вече беше убит в нападенията.
Изневиделица и без причина, която да види, Акс усети как в гърдите му за миг лумна болка.
— Смъртта винаги е ужасна. Освен ако не е врагът ти.
— Аз… не знам много за войната.
— Ще си вървя.
В края на краищата главата му беше тотално прецакана. В него бушуваше спор между рационалната му страна, която твърдо вярваше, че да прави секс с Елиз, докато работи за нея, като в същото време я оприличава на леденостудените аристократи, убили баща му, би било напълно несправедливо. И умопобърканата му страна, която твърдеше, че да преспи с нея, докато му плащат да я пази, и да я сложи в един кюп с онези задници от глимерата бе напълно логично.
— От какво точно се страхуваш? — промълви тя. — Ето че отново и отново ти задавам този въпрос.
Акс впи поглед в нея.
— Какво?
— Ами просто се чудя. Искам да кажа, нищо не можем да изгубим, споделяйки информация, мнения и тревоги с продуктивна цел. А именно да направим така, че да мога да ходя на училище. Може да ме попиташ каквото поискаш и аз ще ти кажа. Не се боя и предполагам, че се опитвам да съчетая това твое излъчване на корав тип със защитна фасада с това колко е страхливо да не изразиш себе си пред някой друг.
Акс примига.
Поднасяш ли ме — помисли си. — Два пъти в една нощ?
— Нека те попитам нещо — заяви.
Елиз разпери ръце.
— Каквото поискаш. Аз съм отворена книга.
— Кое е онова у богаташите, което ви кара да смятате, че всичко ви се полага по право? Не просто материалните неща, но и животът на другите, чувствата, мислите им. Казваш, че не било кой знае какво да обсъждаме нещата? Че съм шибан страхливец, защото не ти разкривам лични неща, когато ми заповядаш? — Акс сви рамене. — Нямаш представа за живота ми, нито за това през какво съм преминал, но ако не ти дам достъп до себе си, когато и както ти поискаш, изведнъж аз съм този, с когото нещо не е наред. За мен ти си чужд човек. Не те познавам. И не е нужно да те опознавам. Не ти дължа никаква част от себе си.
Това ѝ затвори устата.