И тъкмо когато Акс се поздравяваше, задето я беше сложил на мястото ѝ, тя издърпа чергата изпод краката му. Отново.
— Господи… напълно си прав. — Отиде до тоалетката и изящната ѝ ръка се плъзна по сребърните четки и малкото кутийки с пудра и червила върху нея. — Наистина съжалявам. — Погледна го през рамо и се засмя неловко. — А като си помисля, че правя докторантура по психология. Би трябвало да знам повече за междуличностните отношения, нали? Май теорията и практиката невинаги вървят ръка за ръка. Извинявам се.
Иииииииии Акс примига отново.
Мамка му, не беше очаквал тя не само да види, но и да уважи границите на личното му пространство.
Напълно объркан, той приседна на ръба на леглото ѝ.
Прокара ръка през косата си, а после подпря лакти на коленете си и се замисли. Да, определено трябваше да се махне от тук, далече от нея.
Ала вместо да си тръгне, каза:
— Никога досега не съм срещал някой с докторантура.
Като се имаше предвид всичко, помисли си Елиз, Аксуел с основание беше изтъкнал грешката ѝ: онова, което беше забравила (а то бе особено вярно, когато ставаше дума за нови хора), бе, че трябва да уважаваш държанието на другите. Оставяйки възбудата му настрани, той с нищо не бе показал, че е отворена книга, а тя го беше притиснала, защото му беше приписала собствените си черти.
Все пак се чувстваше насърчена, че не беше изхвърчал от стаята ѝ.
— Да — каза, прокашляйки се. — Вложих години на труд в образованието си. Ето защо, ами ето защо се позабравих току-що. Това е такава огромна инвестиция на време и усилия и ако не завърша дисертацията си, имам чувството, че ще е било за нищо. А и баща ми е толкова труден понякога. Фактът, че ми даде тази възможност, е истинско чудо и предполагам, че не искам да я изгубя.
Млъкна и Акс изпука кокалчетата си едно по едно.
— По-силно е от мен.
— Да заемаш отбранителна позиция? Обяснимо. Аз те притиснах.
— Да бъда привлечен от теб.
Елиз опита да изглежда спокойна, докато сърцето ѝ прескочи един удар в гърдите ѝ. Ала господ да ѝ е на помощ, едва не се изкиска.
Изпъна гръб и реши да бъде храбра.
— Няма нищо. По-силно е и от мен да бъда привлечена от теб. — Той обърна рязко глава към нея и тя направи физиономия. — Хайде де. Повече от очевидно е.
Аксуел се прокашля.
— Е, ти си на „ти“ с психологията. Според теб това означава ли, че не бива да работим заедно?
— Поне знаем какъв ще бъде проблемът, вместо да трябва да го открием с течение на времето. — Замълча за миг. — Окей, това беше шега. Очаква се да се засмееш.
Когато той дори не се усмихна, тя…
Изпръхтяването, изтръгнало се от него, навярно бе един от най-непривлекателните звуци, които Елиз бе чувала през живота си — отчасти на ранен язовец, отчасти на мечка гризли, отчасти на ауспух на стара кола. А после той изруга и затисна устата си с ръка.
— Господи — избъбри тя, — толкова е сладко.
Насреща ѝ, на фона на момичешкото ѝ легло с красивата му коралова завивка и балдахина, спускащ се от тавана, воинът с черните дрехи, превързаното лице и смъртоносното излъчване придоби цвета на знак стоп.
— Оригнах се. Това е всичко. — Изпъна гръб и изопна рамене, сякаш искаше да си напомни, че пращи от мускули. — Виж, никога не съм бил телохранител, така че не знам какво да очаквам от това. Струва ми се, че въпросът пред теб е дали си готова да ми повериш живота си. Защото именно до това се свежда всичко. Може да минат сто нощи, без да се случи нищо, но е достатъчна само една, в която ще стане нещо. И тогава ти си преебана — не в сексуалния смисъл или в смисъл на лош късмет. А си мъртва.
— Съмняваш ли се в себе си?
Той се намръщи.
— Истината ли искаш?
— Винаги. — Елиз вдигна показалец. — Нека го заявя ясно и недвусмислено. Винаги искам истината от теб. За мен това е по-важно от всичко друго по причини, които, без съмнение, ще научиш.
Акс отново изпука кокалчетата си. Изопна рамене.
— Лично за мен това, че съм привлечен от теб, ще ни бъде от полза. То усилва закрилническата ми природа и ще ме направи по-смъртоносен. Не съм обвързан с теб и никога няма да бъда, но съм мъж и съм много по-суров от префърцунените женчовци, с които си свикнала да си имаш работа. Така че, да, ако някой се опита дори само да докосне крайчеца на косата ти с лакът, ще го убия поне четири пъти, преди да подпаля трупа му.
— И това ако не заслужава да бъде върху картичка за Свети Валентин. — Само че вероятно имаше право. — И слушай, твърдо вярвам, че не сме онова, което мислим, а онова, което правим. Ще поддържаме отношенията ни професионални и всичко ще бъде наред.