— Ей сега ще доведа доктор Джейн…
Тя понечи да се изправи, но Рейдж улови ръката ѝ и я дръпна нежно обратно към себе си.
— Добре съм. Просто имах дълга нощ и дълъг ден. Колко е часът?
Това успя да ѝ отвлече вниманието и тя погледна часовника си — неговият златен „Ролекс Президент“, който беше с размерите на автомобилна гума около тънката ѝ китка.
— Седем часът е. Сигурен ли си, че нямаш нужда от помощ?
— Всичко, от което имам нужда, е тук. — Той се приведе и я целуна по устните. — И добре, това означава, че след дванайсет часа трябва да се приготвя за Първото хранене.
— То е сега. Седем вечерта. Е, наистина ли не искаш да хапнеш нещо?
— Не, добре съм.
— Рейдж, какво не е наред?
Той отново се отпусна в креслото.
— Нищо. Беше просто лош сън.
Да. Несъмнено беше просто сън. Ласитър без панталон с ярки зеброви райета и сребърно-розова лента за глава като на Оливия Нютън-Джон? Плод на въображението му? Определено.
— Сигурен ли си? — меко попита Мери.
Рейдж кимна и изпита облекчение, когато тя се отпусна заедно с него и отново положи глава на рамото му. Погледна през гърдите му към Бити, за да провери как е, и прибра кичур от тъмнокестенявата ѝ коса зад ухото ѝ.
— Толкова е храбра — промълви.
— Най-смелото момиче на света.
— Господи, миналата нощ в клиниката беше ужасна.
— Имаш предвид преди или след като отново счупиха ръцете и краката на дъщеря ни? Или когато разбих тавана на клиниката? — Рейдж потърка лицето си, а после улови ръката ѝ. — Не мога да повярвам, че го преживяхме.
— Нито пък аз. — Но после тя му се усмихна. — Ала именно това правят семействата. Не отстъпваме. Каквото и да ни се изпречи, излизаме от ситуацията по-силни. Смехът и забавленията, и хубавите мигове са прекрасни и са част от радостите на живота. Ала трудното, предизвикателствата, с които едва се справяш, връщането към нормалния живот, което те разтърсва, спира дъха ти и те кара да мислиш, че ще се разбиеш? Ето как се създават истински здравите връзки.
Рейдж се замисли за братята. За краля. За останалите в къщата. А после за Мери и Бити.
Примига учестено и я целуна по върха на главата.
— Винаги знаеш точно какво да кажеш.
Тя отърка буза в неговата и докосна устни до гърдите му. А после погледна към огромния екран насреща им.
— Е, „Умирай трудно“ ли е любимият ти филм?
— Да, така мисля. — Рейдж стисна ръката ѝ. — „Умирай трудно“ или „Кръстникът“. Да му се не види, страшно харесвам и „Гневът на Хан“. А да не забравяме и Раян Рейнълдс. Не знам. То е като с различните вкусове сладолед — твърде много, за да избера един, и зависи от настроението ми.
— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш нещо?
— Повече ми харесва да си седя тук.
Докато Мери се прозяваше, Рейдж обърна очи към филма и опита да се върне там, където беше преди малко. Ала не успя.
Подобно на строшено стъкло, той просто не бе в състояние отново да сглоби усещането за безопасност и сигурност.
Ласитър все така беше пред очите му, макар да го нямаше.
14
В съня си Акс отново беше в стаята на Елиз. Носеше дрехите, с които беше облечен, когато отиде у тях, и седеше там, където беше седял наистина, на ръба на леглото ѝ. Двукрилата врата към банята ѝ беше отворена и всичко бе такова, каквото бе в действителност, ала неясно, сякаш в ъгъла имаше машина за дим, която бълваше валма бяла мъгла.
Не можеше да види Елиз, но чуваше гласа ѝ. Говореше му от банята, а гласът ѝ ту се усилваше, ту заглъхваше, сякаш някой се мъчеше да нагласи звука на света, но ръката му здравата трепереше.
Даваше си сметка, че е страшно възбуден.
Главозамайващо възбуден.
И то бе, преди тя да се появи на прага.
Беше невероятно, впечатляващо гола, нищичко не скриваше кожата ѝ от очите му. И все пак подробностите на тялото ѝ му се губеха, мъгла забулваше гърдите, корема, женствеността ѝ.
— Желаеш ли ме? — попита тя с променен глас.
— Господи, да, мамка му, да… до болка…
— Кажи ми, че ме желаеш.
Акс разтвори широко колене, сложи ръка върху пениса си и стисна.
— Толкова много…
— Кажи думите.
— Желая те — прошепна той.
Елиз дойде при него като летен бриз, прекосявайки скъпия килим с изящна стъпка, която изтръгна стон от гърлото му. И ето че тя беше пред него и той посягаше да я докосне, да помилва топлата ѝ кожа. Притегли я между краката си и уханието ѝ изпълни ноздрите му. Пенисът му изрева, вампирските му зъби се издължиха.