Което, добре де, си беше самата истина.
И все пак.
Трябваше да го пречука, тук и сега…
— О, извинявай — побърза да каже Елиз. — Това е моят, ъ, моят…
— Телохранител — сопна се Акс. — Тук съм, за да държа на разстояние всички натрапници.
И какво ще кажеш за една демонстрацийка, ти, тънковрато, ръсещо психоложки глупости копеле? Какво ще кажеш да ти строша и двете бедрени кости и да използвам тънкия връх на една от тях като клечка за зъби, след като ти изтръгна гръкляна с кучешките си зъби…
— Това е Акс — намеси се Елиз, стрелкайки го с гневен поглед. — Тук е просто за да може баща ми да се чувства спокоен. Прекрасно си давам сметка, че не ме грози никаква опасност…
— Ами… ъ… — Господин професорът подръпна яката на ризата си. — Е, през последните две-три години имаше няколко случая на стрелба в кампуса. Аз, ъ, разбирам защо това, ъ, би обезпокоило баща ти…
Обезпокоило?
Този тип наистина беше използвал думата обезпокоило.
Искаш обезпокоително? — помисли си Акс. — Какво ще кажеш да те провеся от третия етаж за топките, докато не запищиш като сопрана, а нагонът ти изпадне от върха на главата…
— Акс — изсъска Елиз и скочи от стола си. — Може ли за момент?
Сграбчи го за лакътя, усмихвайки се решително на онова професорско подобие на Джеймс Франко.
— Ще ни извиниш ли за миг? Веднага се връщаме.
Акс я последва на драго сърце, защото той също имаше да ѝ каже някои неща.
Тя го изтика навътре между етажерките, бутайки го в един рафт с книги за Американската революция, и завря показалец в лицето му.
— Дръж се прилично или си върви.
— Моля? — процеди той. — Не съм аз този, който излиза с човек. Щях да съм ти задължен, ако от самото начало ми беше казала истината за причината да искаш да идваш тук. Особено след онези твои високоморални празнословици за това как „винаги искам истината от теб“. О, чакай, може би си като братовчед си Пейтън и смяташ, че ние, от простолюдието, стоим толкова ниско под вас, че няма значение, когато ни лъжете.
— Не излизам с Трой!
— Трой. Името му е Трой?!
— И какъв е проблемът? Съвсем нормално име!
— Изобщо няма да говоря за това…
— Не се дръж като задник! Между нас няма нищо!
— О, я стига. Видях как те гледа. А това… — Той махна към лицето ѝ. — Косата и гримът? То е за него, нали? Издокарала си се за гаджето си, нали?
— Не съм! А той не е…
— Къде се дяна откровеността ти, сладурче…
— Ти наистина ли току-що ме нарече „сладурче“…
— А как искаш да те нарека? „Професоре“? Защото това вече е заето от Трой…
— Ти ръмжеше! Стоеше над него и ръмжеше!
Окей, това вече привлече вниманието му. А тя не беше свършила. Пристъпи толкова близо, че едва ли не се покатери по гърдите му, и отново размаха показалец.
— Деляха те няколко сантиметра и един гигантски прилив на тестостерон от това да оголиш зъби и да го убиеш!
— Не е вярно!
И двамата си крещяха… шепнешком. Което беше нелепо, но поне бяха сами тук в дъното.
— Покажи ми — процеди Елиз.
— Какво?
Сграбчи горната му устна, сякаш той беше кон, и я повдигна.
— Ето! — И пак с проклетия показалец. — Кучешките ти зъби са се издължили! Но нека ти кажа едно — последното, от което се нуждая, е моят телохранител да изтръгне гръкляна на причината изобщо да му търпя тъпия задник! Овладей се или ще си намеря някой друг!
Акс изтръгна устната си от хватката ѝ и се приведе напред.
— Никога вече да не си ме докоснала.
— Изобщо не съм искала да те докосвам…
— Лъжкиня.
Елиз потръпна, сякаш я беше наругал. Но бързо се съвзе.
— Ревнуваш.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Не ти хареса как ме гледа той. Признай си. И ако се опиташ да отречеш, че ме желаеш, нека ти напомня за онази твоя реч от снощи как „привличането работело в наша полза“. Нали си спомняш, когато седеше на леглото ми? Беше доста убедителен.
Докато тя повдигаше високомерно вежда насреща му, убедена в моралното си превъзходство, на Акс му се прииска да стреля по нещо. Може би по нея. Може би по себе си. И определено по Трой.
— Знаеш ли, точно сега сериозно обмислям предложението на братовчед ти да ми плати, за да стоя далече от теб.
Елиз отвори уста, сякаш се канеше да продължи в същия дух като преди малко, но после я затвори рязко, осмислила със закъснение значението на думите му.