— Пейтън е направил какво?
— Снощи дойде у нас и ми заяви, че ми забранява да приема работата, и когато му казах да върви на майната си, ми изтърси, че каквото и да ми плащал баща ти, той щял да го удвои, утрои, каквото поискам.
— Защо би сторил нещо такова? — промълви тя, сякаш не бе в състояние да си представи каквато и да било причина за това.
— Защото на такива като мен им е разрешено единствено да оправяме къщата или колата ви, или пък да работим в градината ви. — Окей, ето че отново започваше да се ядосва. — Не струваме нищо за такива като теб. Просто още една стока, която да бъде разменяна…
— Това изобщо не е вярно!
Преди да успее да се спре, Акс процеди ехидно:
— Нима? Е, искаш ли да научиш как загина баща ми? На драго сърце ще ти кажа, като знам колко много си падаш по споделянето. Баща ми е мъртъв, защото аристократите, за които работеше, заключили всичките си служители вън от скривалището си. Така че, когато убийците дошли, утайката била избита, макар в скривалището да имало предостатъчно място за тях. Те блъскали по вратата, умолявали да ги пуснат, ала твоите хора ги оставили да умрат. Ето как загина семейството ми. И съвсем същото отношение кара шибания ти братовчед да си мисли, че може да ме купи, и ти позволява да ми държиш речи за откровеност, докато ми разправяш врели-некипели за това какво правиш с онзи твой професор.
Последва дълго, напрегнато мълчание.
А после Елиз се прокашля.
— Искрено съжалявам за загубата ти. Това е невъобразима трагедия.
— Да не би префърцунената диплома по психология да върви в комплект с тези две изречения, напечатани на картонче за наизустяване? Или ги научи в час по Как да замажем очите на нисшите класи?
Елиз скръсти ръце на гърдите си и се взря в него. И колкото по-дълго го гледаше, толкова повече на Акс му се искаше да ѝ обърне гръб и да си тръгне.
Не беше съвсем сигурен защо не го направи.
— Не мисля, че това ще се получи — промълви тя.
— Да, смятам, че си права. И това вероятно е единственото, за което някога ще сме на едно и също мнение.
Тя извърна глава и Акс си заповяда да не обръща внимание на съвършения ѝ профил. Но после тя отново отвори уста и направо го нокаутира.
Без изобщо да го докосне.
— Гримът беше заради теб. Не заради него. И поздравления, уволнен си. Надявам се да ти е приятно да се опиваш от женомразството и предразсъдъците си. Очевидно имаш предостатъчно и от двете.
С тези думи тя вирна брадичка и се отдалечи така, сякаш мястото ѝ принадлежеше. Много ясно…
Я чакай. Какво беше казала току-що за грима?????
Докато се отдалечаваше от онзи задник Аксуел, Елиз не беше сигурна на кого е по-ядосана.
Което, като се имаше предвид колко ужасно се беше държал, определено беше нещо.
Наградата за най-голям задник на планетата беше поделена между него и Пейтън. Акс, защото се държеше толкова нетърпимо обидно, че наистина ѝ се искаше да повика на помощ малкото самоотбрана, която владееше, и да го срита в топките, тласкана от мисълта, че цялото онова беснеене, с което ѝ беше излязъл, можеше да стане и забавно, ако бе поднесено с глас, сякаш беше вдишал хелий. Пейтън, защото беше напълно неуместно да се опитва да купи когото и да било, най-малкото пък един от съучениците си, който изпълняваше работа за другиго.
Не че това с работата щеше да се получи…
Акс се материализира пред нея така внезапно, че тя изписка и отскочи назад.
А после осъзна какво беше сторил. В място на човеците.
— Да не си луд?! — Огледа се наоколо, за да види дали някой беше забелязал. — Не можеш да го правиш тук!
— Сякаш книгите ще имат мнение по въпроса? — После обаче поклати глава и изруга. — Виж, съжалявам, окей? Наистина съжалявам. — Срещна погледа ѝ, без да трепне, и действително изглеждаше искрен. — Никак не ме бива в…
Зачака го да довърши и когато той като че ли млъкна, се поколеба дали просто да не го остави да си тръгне. Защото си го заслужаваше.
— Продължавай — помърмори. — Слушам те.
— В сближаването с другите. Никак не съм социален.
— Нима? Не думай.
— Вярно е.
Възцари се мълчание, което бързо се проточи. Елиз обаче нямаше намерение да му помогне. Или щеше да докаже, тук и сега, че е нещо повече от избухлив грубиян, който не може да контролира импулсите си, както и женомразец, изпълнен с чувство за морално превъзходство, или щеше да е принудена да намери друго решение.
По дяволите, може би Пейтън би могъл да свърши работа. И, да, определено хубавичко щеше да си поприказва и с него.