Погледът на Акс се спря върху нещо над лявото ѝ рамо. Когато най-сетне проговори, гласът му беше глух.
— Нуждая се от тази работа. Така че… ще ти бъда задължен, ако… проявиш малко снизхождение, когато става въпрос за изискани обноски.
Тя се засмя рязко.
— Малко снизхождение? Ти се нуждаеш от цели кофи снизхождение. Ти си един от най-грубите хора, които съм срещала.
Той пристъпи от крак на крак, което, започваше да разбира Елиз, правеше, когато искаше да си тръгне, но си заповядваше да остане.
— Зависи единствено от теб — заяви тя. — Няма да ти помогна. Ако имаш да ми кажеш още нещо, давай. В противен случай ще си събера нещата и ще си вървя.
Акс се огледа наоколо, а после смотолеви:
— Живея сам, окей? А тренировъчната програма не е за създаване на приятелства, там става въпрос за живот и смърт, което едва ли допринася за развиване на междуличностните ми умения. Освен ако не става въпрос за убиване. Така че наистина не знам как да проведа този разговор. Но съжалявам.
Елиз поклати бавно глава и срещна погледа му.
— Не мога да допусна да бъдеш агресивен с Трой. Да, наясно съм, че ме намира за привлекателна, ала отношенията ни никога не са били друго, освен професионални.
Благоразумно му спести подробностите за моментното им отклонение от правия път предишната нощ. Не че се чувстваше виновна за това, дори и след като той беше хвърлил в лицето ѝ онова с откровеността.
Е, добре де, може би не беше съвсем така.
Все тая.
— Трябва да бъдеш на практика невидим. — Вдигна ръка с отворена длан. — И преди да си го казал, не е, защото си от простолюдието. Така правят телохранителите. Или поне според онова, което съм виждала по филмите, така правят. Имам си истинска работа, която да върша тук, и вече трябваше да обясня на баща ми защо. Дължах му това обяснение. На теб обаче — не.
Акс кимна.
— Съгласен.
След миг Елиз си пое дълбоко дъх и махна с ръка между тях двамата.
— Това не бива да се повтаря никога вече. Ясна ли съм? Приключихме с това. Ако не можеш да бъдеш откровен, без да си груб, и ако не можеш да си вършиш работата, без да излизаш извън контрол, ще си тръгна и няма да погледна назад. Отново не защото смятам, че съм нещо повече от теб заради произхода си, а защото не заслужавам някакъв мъж да ми се прави на горила и непрекъснато да се бие в гърдите пред мен. Повече няма да го обсъждам.
Акс примига няколко пъти.
А после се случи най-странното нещо на света. Или поне тя си помисли така.
Дясното крайче на устата му като че ли се повдигна едва-едва, и то не в насмешка. По-скоро сякаш го беше впечатлила и уважението, което изпитваше към нея, бе последното, което бе очаквал една аристократка да събуди у него.
— Дадено. — Той ѝ протегна ръка. — И съжалявам, че на два пъти трябваше да обсъждаме основните правила. Няма да се случи отново.
Напрежението в раменете на Елиз се отцеди и тя пое много по-едрата му длан.
— Дадено.
Когато си пуснаха ръцете, тя се наведе настрани и погледна покрай масивното му рамо.
— Да му се не види. Сега трябва да се опитаме да изгладим нещата с Трой.
— Не се тревожи. Аз ще се погрижа.
— По някаква причина това не ме изпълва с особена увереност.
— Само гледай.
Акс се отправи към масата, на която седеше нейният професор, и Елиз изруга под носа си, правейки физиономия. След което забърза след него.
Това беше като в „Омагьосан ден“. С Джейсън Стейтъм вместо Бил Мъри.
16
Докато вървеше към професора, Акс се удиви колко по-малко му се иска да го убие. Всъщност, когато стигна до масата, отрупана с купчини листове, дори нямаше желание да го нарани. В общи линии.
Мъжкият кок, мъдрещ се на главата му, обаче трябваше да си отиде, а той имаше у себе си чудесен ловджийски нож с назъбено острие, което щеше да свърши отлична работа. Само че се съмняваше това да влиза в кръга на служебните му задължения.
Трой се сви в стола си, но това не трая дълго. Акс проникна в ума му и изтри спомена за агресията си отпреди малко. След това му протегна ръка.
— Здрасти, аз съм Акс, телохранителят на Елиз. Не искам да ви прекъсвам, така че просто ще седна — огледа се наоколо — ей там. Вие си вършете вашата работа, аз ще си гледам моята и всичко ще е наред.
Стига да си държиш ръцете долу от моето момиче, добави наум.
Не че Елиз беше неговото момиче.
Мамка му.
Човекът потръпна и разтърка слепоочието си, сякаш нещо там го болеше, но все пак се изправи и се ръкува с Акс.
— Приятно ми е да се запознаем. В днешно време никога не можеш да си прекалено сигурен. Помниш ли онази престрелка близо до Манхатън миналия месец? А после имаше една и в Калифорния.