Акс кимна.
— Аха. Опасни времена. Е, аз ще бъда ей там. Вие се залавяйте за работа.
Докато отиваше към ниския стол, мек горе-долу колкото парче препечена филийка, Акс прекрасно си даваше сметка, че Елиз го гледа така, сякаш му беше пораснал рог насред челото… и не можа да се сдържи да не повдигне вежда насреща ѝ.
Паркира си задника на стола, долепи пръсти един до друг и прикова поглед в нея.
Защото това правеха телохранителите, нали така?
Държеше обаче под око и всичко останало. Без да мести глава, непрекъснато оглеждаше мястото, следеше движенията на малкото студенти, които блуждаеха наоколо като зомбита, с празни очи и изтощени лица. Имаше и неколцина служители, които Акс разпозна по възрастта им, както и по факта, че не изглеждаха така, сякаш живеят само на кафе и сандвичи от автомати.
Беше толкова тихо, че макар Трой и Елиз да говореха приглушено, той прекрасно чуваше думите им. Обсъждаха пасажи в курсовите работи. Академичните кариери на различни студенти в университета. Въпроса за това дали нещо е било изплагиатствано, или цитирано както трябва.
Каквото и да означаваше това.
Човече, Елиз беше толкова умна, че беше направо плашещо. Подхвърляше термини, които той изобщо не разбираше, с лекотата на професионален тенисист, посрещащ топките на противника си. А после заговориха за нейната дестинация… дестилация… дисертация? — и всичко стана още по-сложно.
Теоремата… теорията… тезисът ѝ беше върху лечението на биполярно разстройство при юношите и дали бе възможно подобна диагноза да бъде поставена на деца преди пубертета. Каквото и да беше това. И как трябвало да бъдат лекувани както фармакологично, така и с терапии чрез разговор и изкуство.
Сериозна работа и Трой очевидно беше впечатлен.
Когато малко по-късно Акс погледна часовника си, с изненада установи, че бяха минали три часа и двамата тъкмо започваха да си събират нещата. Той се изправи на крака и се протегна, но не се приближи, защото искаше да ѝ покаже, че не е диво животно… пък и бездруго чуваше какво си говорят.
И, да, знаеше, че Трой се кани да поиска нещо, защото взе да хвърля погледи към него, а очите му шареха наоколо, сякаш беше дете, което се кани да пъхне ръка в буркана с курабии.
Акс погледна към Елиз. Тя неведнъж бе хвърляла погледи към него и трябваше да си признае, че вниманието ѝ му беше приятно. В началото на вечерта беше очевидно, че го прави, защото се чуди дали той няма да прецака обещанието си да обърнат нова страница и да се нахвърли върху човешкото ѝ приятелче, но постепенно бе започнало да му се струва, че причината е съвсем различна.
Което го изпълни с още по-топли чувства към добрия стар Трой.
Когато се възцари неловка пауза, Акс се усмихна на двамата.
— Всичко, което имаш да ѝ кажеш, може да бъде изречено пред мен. Ще го отнеса в гроба си.
Елиз трябваше да отдаде заслуженото на Акс. Не само че не се бе конфронтирал с Трой, но и се беше държал напълно професионално, стоейки настрани, но все пак достатъчно близо, та ако някой се приближеше до масата или я застрашеше, да може да реагира незабавно.
Това я изпълни с надежда.
Онова, което беше трудно, по дяволите, почти невъзможно?
Усещането от очите му върху нея. По някаква причина жълтият му поглед я караше да се чувства по-жива, кожата ѝ тръпнеше, макар той да не я докосваше, а желанието да провери дали все още я гледа бе постоянно жужене на заден план в главата ѝ.
— Ами… — Трой хвърли поглед към Акс. — Ъ…
Естествено, думите на Акс, че може да говори спокойно, страаааашно бяха помогнали с разсейването на неловкостта.
Друг път.
— Да? — подкани тя Трой. — Искам да кажа, ако става дума за Коледа, вече ти казах, че няма проблем да работя. Просто ще трябва да се срещнем някъде другаде.
— Ъм, да. — Още един поглед към Акс, който си стоеше на мястото, а по лицето му играеше усмивчица, сякаш притеснението на Трой му доставяше удоволствие. — Мисля обаче, че приключихме с курсовите работи. А и твоята дисертация е почти готова.
— Много съм доволна как върви.
Трой се прокашля.
— Все още ли имаш желание да ми помогнеш със семинара след зимната ваканция?
— Абсолютно. Искаш ли утре да го планираме? Кога започват часовете?
— Ъ… — Той извади телефона си и зарови из него. — На трети януари. Записали са се трийсет студенти, които почти до един имат нетрадиционен опит в тази област.
— Страхотно. Нямам търпение.