— Ами ако нещо се случи с него? Искам да кажа, знам, че звярът го пази, но…
— Той е специално обучен, миличка. Има най-добрата екипировка. Не поема ненужни рискове.
— И той това каза.
— Никога не би те излъгал. — Мери се намръщи. — Сигурна ли си, че не искаш да си остана вкъщи?
— Другите деца имат нужда от теб. Ти си с мен през деня.
Толкова си красива, помисли си Мери, докато се изправяше.
— Можеш да ми се обадиш по всяко време. — Мери извади мобилния телефон от чантата си и го размаха във въздуха. — Винаги е с мен.
— Знам. Приятна нощ, мамо.
Мери затвори очи за миг. Господи, това бе дума, която не можеше да повярва, че казват на нея. И заедно с „шелан“ бе най-любимата ѝ дума на света.
— Доскоро. Обади ми се, окей?
— Обещавам.
Тъкмо когато излизаше от стаята, се появи Ласитър, русо-черната му коса се спускаше почти до задника му, белите му одежди бяха като от някое парти с тоги.
Мери понижи глас.
— Кажи ми, че не възнамеряваш да ѝ боядисаш косата.
Ангелът придоби невинно изражение.
— Тя много харесва розовото.
— Ласитър, сериозно ли говориш? Трябва да го обсъдиш с нас, преди…
— Не виждам нищо лошо в това да има розова коса.
— Аз също. Проблемът е какво ще трябва да направиш, за да получиш този цвят. Плешивостта определено не е нещо, което ще одобря. А ако изгориш косата на това дете, не ме е грижа дали си божество, Рейдж ще намери начин да те убие. И без това вече има шини на ръцете и краката, не е нужно да изгуби и косата си на всичкото отгоре.
— Няма да е задълго — измърмори Ласитър.
— Моля?
— Шините.
Мери погледна към Бити. Момиченцето изглеждаше напълно доволно, облегнато назад със списание в ръце.
— Шест седмици ми се струват цяла вечност — прошепна Мери. — Но ти си прав.
Ангелът сложи ръка върху рамото ѝ.
— Всичко ще бъде наред.
Нещо в гласа му докосна сърцето ѝ и облекчи болката така сигурно, сякаш ѝ беше дал обезболяващо за навехнат глезен.
— Върви — каза той. — Няма да се отделя от нея.
— Обичам те, Ласитър — рече тя, без да откъсва очи от дъщеря си.
— Знам.
Мери отново го погледна.
— Да не би току-що да ми цитира Харисън Форд?
— Да, Леа. Освен това е вярно. Върви, майко, тя е в безопасност.
Мери го прегърна за миг и излезе от имението. Докато се качваше във волвото си, телефонът ѝ изпиука и тя изтърси половината съдържание на чантата си, в случай че Бити имаше нужда…
Беше съобщение от Рейдж.
Нямам търпение хоризонтът да бъде чист тази вечер. Да се срещнем в джакузито довечера?
Мери се засмя. „Хоризонтът е чист“ бе кодовият израз, който използваха за правене на любов. И интересно, откакто Бити се беше появила в живота им, сексът бе станал още по-страхотен, защото трябваше да бъде планиран, вместен между всичко останало, таен.
Там съм — изпрати в отговор. — Само че аз ще напълня джакузито, така че нивото на водата да е колкото трябва.
Никой не искаше повторение на потопа от последния път, когато се бяха опитали да правят секс в джакузито. Освен това Ласитър вече беше изкупил всички стоки с изображението на малката русалка в Щатите. И откъде, по дяволите, щеше да намери втора препарирана херинга с размерите на фолксваген?
Но разбира се, това беше въпрос, който бе най-добре да си остане без отговор.
Все още се усмихваше, когато двайсетина минути по-късно паркира пред „Убежището“. Докато влизаше през гаража, усещането, че всичко в света ѝ е наред, бе като по тялото ѝ да се разлива слънчева светлина, стъпваше леко и си тананикаше.
— Здравейте — каза на групичката, правещи джинджифилови курабии в кухнята. — Леле, ухае страхотно.
Поздрави няколко от децата и техните майки, доволна, че коледната традиция, която беше предала, беше вкарана в добра употреба.
— Браво на теб — похвали едно момченце, чиято курабия беше направо удавена от слоеве червена и зелена глазура.
Стълбището, отвеждащо на втория етаж, беше в предната част на кипящата от живот къща и тя все още си тананикаше, когато стигна до горната площадка. Кабинетът ѝ беше близо до този на Мариса, но когато пъхна глава вътре, шефката ѝ я нямаше.
Беше наистина хубаво да подреди в ума си задачите си за нощта: докладите, които искаше да довърши, срещата със служителката, която отговаряше за новопостъпилите в „Убежището“, а после общото хранене, преди да се отправи към дома.