Господи, да не би да го беше изрекла на глас?
Акс се облегна назад и започна да брои наум колко дълго ще ѝ е нужно, за да се извини, че трябва да използва тоалетната и да се отправи към него на пожар.
Десет… девет… осем…
Бинго, помисли си, когато Елиз се изправи и се понесе към него.
Когато стигна до масата му за двама, превърната в маса за един, Акс усети, че изпитва някакво перверзно удоволствие, че бе успял да я вбеси. Беше отвратително да я види как влиза с онзи човек, как сяда заедно с него и се смее на каквато и шега да ѝ беше поднесъл.
Особено когато изглеждаше по този начин, с разпусната коса и пола над коленете.
— Какво правиш тук? — процеди тя.
— Вечерям. — Той посочи ножа и вилицата и повдигна салфетката, която беше разстлал в скута си. — Познай какво си поръчах? Пържола. Ще вечерям пържола.
По дяволите, трябваше да си я поръча сурова, та да може да я разкъса с вампирските си зъби.
— Не може да бъдеш тук.
— Нима? Да не е някакъв закон на физиката, за който не съм чувал? Тази седмица се научих да взривявам коли, както и как да направя граната от кутия от кока-кола, четка за зъби, десетина сантиметра тиксо и мини шоколадово руло. Ала нищо за това защо не мога да отида на вечеря там, където искам. Ще ме просветите ли, ваше височество?
— Трябва. Да. Си. Вървиш.
— Добре де, излъгах за гранатата. Мога обаче да те уверя, че възнамерявам да вечерям тук. — Той посочи масата. — Точно тук.
— Това не е…
— Професионално? Не съм на работа. Така че да бъда тук не е извън кръга на задълженията ми, защото изобщо не попада в него.
— Ти си луд.
Акс реши да кара направо и се взря в нея.
— А ти си… страшно красива тази вечер.
Това ѝ затвори устата. И Акс се възползва, за да плъзне поглед по пълните ѝ устни, прелестната ѝ шия с цвят на сметана, извивката на гърдите ѝ и краката, обути в черен чорапогащник, който не скриваше гладките ѝ прасци и изящните глезени.
— Толкова си красива в този миг — промълви, спирайки отново поглед върху устните ѝ. — И знам, че тази вечер е за него. Но всичко е наред. Приемам го. Ала най-малкото, което можеш да направиш, докато аз седя тук и те гледам с онзи мъж, е да ме оставиш на мира, за да се наслаждавам на това да те съзерцавам. То е всичко, което имам.
Елиз скръсти ръце на гърдите си. Свали ги. Огледа се наоколо.
Но не си тръгна.
— Значи, ти също си мислила за мен — каза той, давайки си прекрасно сметка, че я съблазнява с тона на гласа си. — Цял ден ли не мигна, мятайки се в онези твои разкошни чаршафи, представяйки си ме върху теб… в теб?
Елиз ахна, а той се приведе напред.
— Ще се преструвам колкото искаш. Ако това е нужно, за да работим заедно. Никога няма да споменавам това… — Той махна между тях. — … между нас. Ще бъда добро момче, което държи настрани ръцете си, както и своите фантазии. Ала в този момент, честна дума, в главата си аз правя любов с теб. Ей там, на масата, пред него, за да докажа, че мога.
Плъзна демонстративно поглед по тялото ѝ, оставяйки всичко да се изпише върху лицето му: разяждащия гняв, бездънната яма на желанието му, необузданата животинска похот. Не скри нищо.
И господ да им е на помощ, тя трябваше да избяга.
Трябваше да му дръпне още една невероятно логична реч, онази нейна интелектуална версия на „върви на майната си“, която бе безкрайно по-изискана, отколкото той заслужаваше.
Трябваше да го уволни.
А после да си тръгне решително.
Елиз обаче не стори нищо такова.
Вместо това разцъфна пред него, тялото ѝ реагира с прилив, който усили естествената ѝ миризма в букет, от който Акс се вкорави като камък под масата.
— Върни се при него — изръмжа той гърлено. — Когато приключите, ще те чакам отвън.
Устните ѝ, онези, които беше вкусил в сънищата си, се отвориха, за да пропуснат запъхтения ѝ дъх.
— Да — прошепна задъхано. — Отвън.
Докато тя се извръщаше, Акс изрече името ѝ. И когато тя го погледна, ѝ каза:
— Недей да бързаш. Харесва ми колко много боли очакването.
19
В Древната страна част от ежедневието на краля беше да приема поданиците си и да правораздава по всякакви въпроси — от спорове за имот и прошения за поставяне под изолация до обвързвания сред аристокрацията, райтове и дори убийства и други престъпления.
Ала докато Рот отказваше да се възкачи на престола в продължение на няколко века, тази практика бе изоставена. Това се беше променило неотдавна и традицията бе възобновена с пълна сила. Аудиенциите се провеждаха в имението, в което Дариъс беше живял, преди беемвето му да бъде взривено от врага. Всяка вечер, от понеделник до петък, членове на расата идваха при великия сляп крал и търсеха съветите, напътствията, решенията и благословията му.