Тялото му тръпнеше, така че изобщо не усети студа. Придържаше се в сенките на едноетажната сграда, докато минаваше отпред, а заскрежената земя скърцаше под обувките му. Входът на ресторанта имаше сенник без странични панели, а паважът отдолу беше застлан с нещо, наподобяващо беден роднина на червения килим на филмова премиера.
Щастливата двойка излезе миг по-късно. Трой обви ръка около кръста на Елиз, докато слизаха по трите неголеми стъпала.
Вампирските зъби на Акс се издължиха за частица от секундата, но той остана на мястото си. Порив на вятъра улови косата на Елиз и я развя към професора така, че крайчетата ѝ се разпиляха по рамото му.
Тя се засмя и прибра непокорните кичури, събра ги на кок и ги пъхна под яката на палтото си. А после продължиха да си бъбрят. Не беше трудно да се досети за какво. Професорът махна към паркинга, сякаш предлагаше да я откара у дома. Елиз поклати глава. Той отново посочи към колата. Тя сложи ръка върху неговата и отново поклати глава.
Поднасяше му находчива лъжа защо не може да я откара у тях.
Акс се усмихна така, че всичките му зъби грейнаха в мрака. О, не, тя нямаше да отиде никъде с добрия стар Трой с мъжки кок. Освен това знаеше точно къде се намира Акс — вятърът духаше откъм него и носеше миризмата на възбудата му право в ноздрите ѝ, докато човекът дори не подозираше за присъствието му.
Тези двукраки плъхове бяха толкова лесни.
Нямаше обаче целувка на първата среща. О, не.
Беше повече от очевидно, че Трой се кани да си опита късмета. Елиз обаче направи крачка назад и сложи ръце в джобовете на палтото си. Трой уважи поставената от нея граница и вдигна ръка за довиждане.
Което му спаси шибания живот.
Елиз остана под сенника, брулена от вятъра, докато той се качи в съвсем приличното си субару и излезе на заден ход. След това се приближи до сенника, свали прозореца и подхвърли нещо с усмивка. Елиз се засмя. Помаха.
Чао, чао, мой човек.
Тя изчака задните светлини да завият наляво, излизайки от паркинга, и да се отправят по главния път.
След това се обърна към Акс.
Тръгна към него.
И той я остави да измине цялото разстояние, без да помръдне от мястото, където беше стъпил с тежките си обувки.
Когато тя се изправи пред него, от гърлото му се откъсна мъркане.
— Как беше вечерята? — попита с ръмжене. — Хареса ли ти?
Устните ѝ се раздалечиха, дъхът ѝ излезе на пресекулки.
— Той е приятна компания.
— Не те попитах за него. Как беше пържолата?
С тези думи той се пресегна и сложи ръка на тила ѝ. Притегли я към себе си, притискайки хълбоци в нея, та ясно да ѝ даде да разбере какви са намеренията му.
Елиз ахна и затвори очи, отпускайки се безсилно.
Акс я бутна до стената и я притисна с тялото си. Освободи косата ѝ и вятърът я развя около него. Сложи длани върху студения камък от двете страни на главата ѝ и като се приведе, доближи уста досами ухото ѝ.
— Е, как беше той… — провлачи.
Преди Елиз да успее да отговори, той улови възглавничката на ухото ѝ между устните си и я засмука, гризвайки я накрая лекичко с вампирските си зъби.
— Хмм? — Изплези език и я близна. — Как беше той?
В отговор ръцете ѝ се вдигнаха и се вкопчиха в раменете му толкова силно, че Акс усети ноктите ѝ през кожата на якето си. О… мамка му… искаше му се тя да го направи, когато е гол, оставяйки малки полумесеци от кръв върху плътта му. А после да го ухапе по врата и да вземе от кръвта му.
Акс прокара устни по линията на челюстта ѝ и се задържа на милиметри от устата ѝ.
— Не отговори на въпроса ми, Елиз.
Тя дишаше толкова тежко, колкото и той, възбудено, тялото ѝ копнееше за него. И като стана дума за задоволство? Онзи господин Самото човешко съвършенство с тузарските си обувки и шал, който цяла вечер бе седял срещу нея с остроумието и интелектуалността си, никога нямаше да изтръгне подобна реакция от нея.
НИ-КО-ГА.
— Ще излезеш ли отново с него? — провлачи той. — Защото мисля, че би трябвало да го направиш.
При тези думи Елиз трепна и се дръпна назад.
— Какво…?
— Харесва ми да те гледам заедно с него.
— Защо?
— Защото боли. А сега ми дай онова, което искам — изръмжа той и като стопи разстоянието между устните им, я целуна настойчиво.
Барът в клуба беше дълъг, препълнен и шумен… и пълна загуба на време, ако не се броеше алкохолът. Ново даде знак на бармана да ѝ донесе още един скоч и плъзна поглед по редицата мъже и жени, наблъскани, сякаш бяха крави пред яслата с храна.