Не че Ново изпитваше неприязън към другата жена или я смяташе за слаба. Просто ѝ се струваше… странно. Или нещо такова.
Все тая.
Загледа се покрай празните места към човеците от другата страна на ВИП сектора. Имаше вероятно триста мъже, които би могла да изчука, ако поискаше, включително и бармана, господин Свършвам в четири. И също толкова жени, ако беше в настроение за това.
Твърде жалко, че никой от тях не я привличаше…
Пейтън изникна пред очите ѝ сякаш от нищото, дотам, че тя се зачуди дали не беше холограма, създадена от мозъка ѝ.
— Забравих си телефона.
О, значи, беше истински, защото една холограма нямаше защо да обяснява съществуването си. Ала вместо да отиде до дивана, където беше седял, той остана на мястото си.
— Да? — провлачи Ново.
— Какво правиш?
— Седя. — Тя посочи дивана. — Мислех, че е очевидно.
Когато погледът му се плъзна по тялото ѝ, тя присви очи.
— Мисля, че въпросът по-скоро е какво правиш тук ти, Пейтън?
22
Елиз усещаше коравата стена зад гърба си и още по-коравото тяло на Аксуел пред себе си и нямаше друго място, където би искала да бъде.
Особено когато той започна да я целува.
Беше точно толкова гладен и властен, колкото и във фантазиите ѝ, устните му смазваха нейните, ръцете му бяха груби, еротичната му жажда — всепоглъщаща. И господи, тя ѝ се отдаде изцяло, притисна гърди до неговите, вкопчи се в раменете му, отдаде му се.
Целувката бе всичко, което си беше мислила, че ще бъде, и повече дори. Студената декемврийска нощ изчезна, погълната от горещината между тях.
Ала какво ѝ беше казал? Че искал тя отново да излезе с Трой?
Оттласна го от себе си.
— Не разбирам…
Акс улови лицето ѝ в големите си длани и размърда хълбоци до нейните, така че огромната му ерекция се отърка в корема ѝ, защото беше много по-висок от нея.
— Защо си губим времето с приказки?
Добър въпрос. Макар и мъничко обиден.
— Защо би искал отново да изляза с Трой?
През цялата вечер се бе насилвала да се съсредоточи върху Трой, да следи разговора, да задава правилните въпроси в правилния момент, да се смее, когато се очакваше. Ала през цялото време се разсейваше от Акс, седнал в дъното на полупразния ресторант, солидното му присъствие… беше най-прекрасният буреносен облак, който бе виждала в далечината.
Насочил се към нея.
— Защо? — настоя тя. — Ако ти причинява такава болка…
— Защото ме възбужда.
Акс наведе глава и отново я целуна, устните му бяха меки като кадифе, езикът му беше дързък и властен. И господи, желаеше го толкова силно, гърдите ѝ копнееха до болка за ръцете му, за устата му, женствеността ѝ гореше между краката ѝ…
Заповяда си да се отскубне от ръцете му. И закрачи наоколо, за да проясни главата си.
— Не. Няма отново да изляза с него. Няма да го използвам. Искам да ме желаеш заради мен самата. Ако не съм ти достатъчна, без разни игрички, така да бъде. Определено нямам намерение да те съблазнявам, като се правя на недостижима под носа ти.
Акс се усмихна, разкривайки напълно издължените си вампирски зъби.
— Окей. Ще те взема по всеки начин, по който мога да те имам.
Е, и това ако не беше повече от двусмислено. И, прескъпа Скрайб Върджин, как само я гледаше с тези негови жълти очи. Спокойно би могла вече да е гола.
Така че защо да не довършим започнатото, реши тя.
— Къде можем да отидем? — попита дрезгаво.
— Имам къща недалече оттук. Мястото е сигурно и съвсем уединено.
Мобилният му телефон се раззвъня и Елиз изруга заради прекъсването. И все пак, когато той не понечи да отговори, тя кимна към него.
— Няма ли да вдигнеш?
— Не.
— Ами ако е нещо спешно?
— Като за начало, няма кой да ми звъни. — Очите му се впиха в устните ѝ. — Е, ще дойдеш ли у нас?
— Да — прошепна тя. — Само че как да разбера адреса?
— Аз ще се погрижа за това.
Елиз посегна към чантата си.
— Знам, че звучи странно, но имам малка ламинирана карта на Колдуел и…
— Елиз. — Тя вдигна глава и Акс отново се усмихна с онези негови огромни вампирски зъби. — Виж.
С тези думи той дръпна ръкава на черното си кожено яке, оголвайки вътрешната страна на китката си. След това поднесе ръка към устата си и като изсъска, се ухапа, забивайки кучешките си зъби дълбоко в плътта.
Елиз отвори устни в потресено ахване, а после ги облиза, когато опияняващата, подобна на вино миризма на кръвта му се разля между тях.
— Това би трябвало да ти помогне да ме откриеш, където и да съм — каза той ниско, протягайки ръката си към нея. — Вземи от мен, Елиз. Нека те видя как пиеш. Още сега.