Вампирските ѝ зъби тръпнеха, докато се издължаваха, и тя нито за миг не си помисли за поне дузината правила, които нарушаваше: мъж от простолюдието!, на обществено място!, без страничен наблюдател!, възбуда и от двете страни!
Майната му. Нямаше да допусне нищо да я отклони. Сграбчи мускулестата му ръка и като притегли китката му към устата си, засмука. Вкусът му беше най-опияняващото нещо, което бе усещала някога, разля се в нея и я замая.
— О… да… — простена той. — Мамка му… да.
Изведнъж динамиката между тях се промени — Акс рухна до стената, сякаш коленете му се бяха подкосили, докато Елиз се превръщаше в агресора, а той — в нейната плячка.
И през цялото време, докато пиеше от него, тя не откъсваше очи от издутината зад ципа на панталона му.
Ето какво искаше, реши, докато гледаше ерекцията му. И той нямаше да ѝ откаже.
— Забравих си телефона.
Докато Пейтън повтаряше съвсем същите думи, които вече ѝ беше казал, Ново се подсмихна.
— Вече го каза. Е, защо не го търсиш?
Пейтън потупа демонстративно сакото си.
— О. Ето че бил тук. Виж ти.
— Да. — Ново допи малкото останал скоч в чашата си. — Къде са трите ти приятелчета?
— Не знам. Не ме е грижа.
— Егоистично. — Тя нарочно прекръстоса обутите си в кожен панталон крака и потърка бедра едно върху друго. Ненавиждаше начина, по който в сърцевината ѝ лумна горещина за него. — Ти си истинско лайно, Пейтън, знаеш ли го?
— Да, знам.
— Е?
— Искаш ли нещо за пиене?
— Имам си.
— Какво ще кажеш да отидем у нас?
Ново повдигна вежди.
— В имението на баща ти, имаш предвид.
— Не, имам си мое жилище. Апартамент в „Стърлинг“. Понякога оставам там.
— Би трябвало да се досетя — отвърна тя сухо. — Никакви мотели за такива като теб. Е, кажи ми, ако отида заедно с теб в този твой апартамент, какво ще правим там?
Очите му се плъзнаха от устата към гърдите и бедрата ѝ, преди много бавно да се върнат обратно към лицето ѝ.
— Каквото си поискаме.
— Да не би в този момент да ме чукаш в ума си, Пейтън?
— Да — изръмжа той.
— В онази твоя тузарска хотелска стая?
— Апартамент, не стая. И не. Представям си те наведена над този диван, кожения ти панталон — събут, езика ми — в теб, докато ти свършваш до лицето ми. А после те изчуквам с пениса си.
Електричеството, което я прониза, бе едновременно добра и лоша новина. Последното, което би искала, бе да се чувства по този начин край някой като него.
Само че природата не я беше грижа.
— Това възбужда ли те? — провлачи той.
— Може би. — Ново довърши скоча си, остави чашата настрани и бавно се изправи на крака. Погледна го право в очите, защото беше висока колкото него, и заяви: — Само че имам по-добра идея.
— И каква е тя?
Наведе се към него и сложи ръка между краката му, наслаждавайки се на начина, по който той си пое рязко дъх, сякаш адски го беше изненадала. Докато прокарваше ръка по дължината му през тънкия му, съвършено ушит панталон, почти ѝ се искаше да го накара да свърши за нея насред тълпата.
Ала не, той не заслужаваше това освобождаване. Не и след като беше прекарал цялата нощ, зяпайки друга. Желаейки друга. Мечтаейки си да бъде с друга.
Плъзна вампирски зъби по шията му и прошепна в ухото му:
— Мисля, че трябва да отидеш в този твой апартамент, да си свалиш дрехите и да си представиш Парадайз по този начин, докато си правиш чекия. — Пусна го и отстъпи назад, присвивайки очи. — Проклета да съм, ако бъда заместител на друга жена. Ако това е, което искаш, тук има двеста жени, които с радост ще приемат дарението ти от сперма.
С тези думи тя се отдалечи. Без да поглежда назад.
Отчасти защото не искаше да му достави това удоволствие. Но най-вече защото по-скоро би умряла, отколкото да позволи той да види колко много я беше наранил току-що.
Никой, бил той мъж или жена, нямаше да види това.
Никога.
23
— Господи, прелестно е!
Акс стисна зъби, докато затваряше задната врата на къщурката. Трябваше да въведе Елиз през предния вход, така че тя да не види кухнята, обляна в лунна светлина.
Твърде късно. И бе очевидно, че тя няма да се задоволи с една обиколка набързо.
О, не. Вместо да го последва към свода, тя се приближи, за да разгледа листата, резбовани около прозорците, прокарвайки пръсти по дървото, което баща му часове наред бе дялкал и изглаждал.
— Кой е направил това? — ахна тя. — Това е невероятно, никога не съм виждала нещо такова.