На сребристосинята светлина косата ѝ блещукаше като ореол, сякаш бе ангел, паднал на земята.
Твърде жалко, че всички неща, които той искаше да направи с тялото ѝ, бяха като взети от наръчника с правила на някой демон.
И мамка му, долавяше кръвта си в нея и това беше невероятно.
Тя обви ръце около себе си и потрепери.
— Отоплението не работи. Следващата седмица ще го оправя. Да отидем при камината.
Ала тя и този път не го последва.
— Ама наистина, чие дело е всичката тази дърворезба?
Приближи се до дървената маса и столовете с облегалки от бор и пречки с формата на бръшлянови листа.
— На баща ми.
— Наистина ли? Баща ти е направил това? Господи, та той е бил художник!
— Ела.
Тя се завъртя и отиде при шкафовете.
— Колко ли дълго му е отнело?
— Студено ти е. Ще запаля огън.
Докато излизаше от кухнята, Акс съблече рязко коженото си яке и го метна на един стол. И, да, порутеното състояние на всичко наоколо му тежеше, както и фактът, че в къщата нямаше нито отопление, нито осветление, нито храна. Мястото, където живееше, нямаше нищо общо не само с нейния дворец, но този коптор не беше дори на нивото на обикновената къща на някой от простолюдието.
Приклекна пред камината, взе ръжена, който бе подпрял на тухлите, и избута пепелта настрани. След това намачка парче вестник, сложи няколко съчки, които беше събрал на двора предишната нощ, и постави една-единствена цепеница отгоре.
През есента беше продал една от резбованите фигурки на баща си за четиристотин долара в ибей и бе използвал парите, за да купи няколко кубика дърва, които да му стигнат за по-голямата част от зимата. И, да, навярно би могъл да заложи още няколко от дървените животинки и птички в мазето, ала не бе в състояние да се раздели с никоя от тях.
Въпреки че ги ненавиждаше до последната.
Отвори металната кутия, в която държеше кибрита, взе една клечка и я запали с палец.
Вестникът се сгърчи от горещината, преди да се остави да бъде погълнат, пращейки и изпращайки вълни от бял дим в отдушника.
Почувства присъствието ѝ в мига, в който тя се появи в стаята.
— Толкова е…
— Западнало. Знам.
— Не, исках да кажа, че е уютно. — Акс се изсмя рязко, а тя тръгна да обикаля наоколо, докосвайки мекия стол и тапицирания диван, чиято избеляла материя го накара потръпне. — Навярно ще му се отрази добре да го постегнеш малко, но е такова съвършено гнезденце. Мъничко съм изненадана.
Акс отново се обърна към огъня и се залови да го разпали. Точно така, както щеше да направи с нея след броени минути.
— Ненавиждам това място.
Изправи се на крака, при което коленете му изпукаха, а ерекцията, бушуваща в панталоните му, бе притисната. Той обаче не я намести. Искаше тя да бъде тази, която да го стори.
О, да, светлината на пламъците, падащи върху нея, бе още по-прекрасна от лунните лъчи.
Тя се намръщи при вида на нара пред пламъците.
— Не — каза Акс. — Не знаех, че ще дойдеш. Принуден съм да спя тук, за да ми е топло.
Лицето ѝ се отпусна.
— Гледай да си оправиш отоплението, така че да можеш да се върнеш в леглото си.
— Аха. — Акс посочи към пода пред себе си. — Ела тук.
Тя прекоси неголямото грейнало пространство като сън, а трептящата оранжева светлина правеше красотата ѝ загадъчна и недостъпна, дори когато дойде толкова близо, че би могъл да преброи ресниците ѝ.
Акс се пресегна, отметна косата ѝ, наведе главата ѝ назад и покри устните ѝ със своите. Докато езикът му си проправяше път в нея, ръката му се плъзна надолу по рамото ѝ и спря в основата на кръста ѝ, преди да я притегли към него с рязко движение.
Гладен, беше толкова гладен и възнамеряваше да започне бавно.
Намерение, което бързо отиде по дяволите.
В следващия миг вече беше свалил палтото ѝ и бе измъкнал блузата от полата ѝ, за да се добере до топлата кожа на кръста ѝ. Образи, в които тя беше с човешкия мъж, го караха да бъде груб, ала тя като че ли нямаше нищо против.
Беше също толкова несдържана, колкото и той, зарови ръце в косата му, притисна се в тялото, одраска тила му.
— Легни — простена той. — Веднага…
Вдигна я на ръце, коленичи и я постави върху малкото мекота, която можеше да ѝ предложи.
Твърде жалко, че бяха само няколко постелки и нищо повече.
С полюшване на тялото, което едва не го накара да свърши, тя вдигна ръце над главата си и се изви в дъга, докато той обкрачваше бедрата ѝ. Едно по едно той разкопча изящните копчета на блузата ѝ.
Струваше му се престъпление да ги скъса с един замах.