— От какво са направени?
Гласът му беше толкова нисък, че едва се чуваше.
— Седеф — изпъшка тя.
Изобщо не можеха да се сравняват със сияйната ѝ кожа.
Акс разтвори бавно двете копринени половини и всичко изведнъж спря, неистовата забързаност секна и дъхът му замря при вида ѝ. Гърдите ѝ бяха скрити зад бели дантелени чашки и невинността и сексуалността, които това съчетаваше, бяха толкова съвършени и по-възбуждащи от всичкото анонимно, екстремно чукане, което той правеше от години.
— Може ли? — чу се да пита.
Което беше странно. Само че се чувстваше на ръба на това да изживее религиозно откровение. Струваше му се непростимо да проникне в която и да било част от храма без нейното изрично разрешение.
— Позволи на мен — каза тя.
С ръце, които трепереха едва-едва, тя отново се изви, ръцете ѝ се пъхнаха зад гърба ѝ и охлабиха чашките, издути от твърдите ѝ зърна.
— По дяволите. — Той ли говореше? Не знаеше. Беше си изгубил ума. — Елиз…
На това му се казваше мъчение. Да я гледа как сваля първо едната, а после другата презрамка, задържайки сутиена на мястото му, накара пулса в пениса му да се ускори трикратно.
А после тя захвърли преградата настрани. Беше съвършена. Просто… съвършена.
Акс наведе глава и започна с език, близна зърната ѝ, преди ги засмуче едно по едно. Струваше му се толкова правилно, да бъде приведен пред нея по този начин, да я боготвори с устата си, тялото му беше на ръба на това да изгуби контрол, кръвта бушуваше във вените му.
Чувстваше се толкова жив, но не по онзи маниакален начин, по който се чувстваше обикновено посред чукането.
Докато заравяше лице в гърдите ѝ, бе принуден да намести ерекцията в панталона си или щеше да започне да пее във високите регистри. А после посегна към копчето на гърба на полата ѝ и тя му помогна, извивайки се на една страна. Да, искаше да разкъса дрехата върху хълбоците ѝ, за предпочитане със зъби, но отново нямаше да го направи, и то не само защото тя трябваше да се прибере облечена с нещо у дома.
Търпението се отплащаше.
Без да престава да я целува, карайки я да стене, той свали полата, чорапогащника и гащичките ѝ едновременно, плъзгайки ги надолу по дългите ѝ, дълги крака.
След това се облегна назад.
Под палещия му поглед тя отново вдигна ръце над главата си и се раздвижи, протягайки се, извивайки се, а пламъците обливаха кожата ѝ със светлина, която сякаш бе хиляда негови ръце върху плътта ѝ. И господи, колко по-прекрасна бе реалността на кожата ѝ от съня му: гърдите ѝ с щръкналите им зърна, плоската равнина на корема ѝ, голата ѝ сърцевина и сметаново белите ѝ бедра караха онова, което подсъзнанието му бе извикало в съня му онзи ден, да бледнее.
Плъзвайки ръце от ключицата до хълбоците ѝ, той замилва тялото ѝ, а после последва пътечката с уста, спирайки до пъпа ѝ.
Вдигна поглед нагоре, над невероятните ѝ гърди, и видя, че устните ѝ бяха полуотворени; дишаше тежко и го гледаше с широки, удивени очи, сякаш никога досега не се бе чувствала по този начин.
Гласът на Пейтън отекна в главата му: Ще я изчукаш и ще я оставиш опозорена.
Акс пропъди думите от главата си, имаше намерението да я люби с уста, докато тя не разбере точно колко красива бе в очите му. А после щеше…
Не. Всъщност нямаше. Нямаше да довърши този акт. Нямаше да свърши в нея. Просто щеше да я доведе до върха с езика и устата си, а после щеше да…
Мамка му.
Мамка му.
Облегна се назад, макар че да се отдръпне от нея бе като да смъкне парчета от собствената си кожа със зъби.
— Какво има? — прошепна тя. А после се усмихна. — Да не би да е мой ред да те видя?
Когато не получи отговор, се намръщи и седна.
Господи, начинът, по който гърдите ѝ се полюшваха, така пълни и готови за него, почти успя да отвлече вниманието му достатъчно, за да го накара да продължи.
Почти.
— Аксуел?
Той потърка лице.
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се.
— Може ли, ъ… може ли никога вече да не ме наричаш Аксуел.
— Добре.
— Единствената, която някога ме е наричала така, е майка ми. Ненавиждам това име.
— Е, разбирам защо не би искал да мислиш за своята мамен в момент като този.
Усмивката ѝ избледня, когато той не каза нищо повече. А после придърпа блузата над гърдите си.
— Мисля, че знам за какво се притесняваш — каза рязко.
— Така ли?
Погледът ѝ твърдо срещна неговия и го задържа.
— Не се притеснявай. Не съм девствена.
24
Е, ето как изглеждаше Акс, когато е сащисан.