Докато го чакаше да изрази с думи каквото и да мислеше, Елиз откри, че клати глава.
— Знаеш ли, всъщност е доста хубаво да го споделя с някого.
Акс разтърка лице, а после извърна очи, поглеждайки към огъня. На треперливата светлина татуировките върху едната страна на шията му като че ли се движеха върху кожата. Изглеждаше опасен. И секси. И внезапно така далече от нея.
— Мислех, че ще изпиташ облекчение. — Елиз се намръщи. — Пък и хайде де, така и така, щеше да откриеш, ако бяхме правили секс.
— Не съм си развалил мнението за теб, ако това се чудиш.
— Така ли? Е, показваш го по доста странен начин.
Акс поклати решително глава.
— Не, ни най-малко.
— Какво има тогава?
— Искаш честност, а?
— Да. — Тя придърпа едно от двете одеяла върху долната половина на тялото си и скръсти ръце над покритите си с блузата гърди. — Каквото и да е, искам да знам.
Акс измърмори нещо под носа си. А после заговори забързано:
— Искам да знам кой е бил… за да мога да отида и да го убия.
Елиз примига. А после разбра.
— Господи, изобщо не беше така. Исках го…
— Мамка му, сега наистина искам да убия копелето.
Елиз избухна в смях и когато той я изгледа яростно, вдигна отбранително ръце.
— Не ти се подигравам, честна дума. Просто… опиянена съм от облекчение, че не си си развалил мнението за мен.
— Не, не съм. Ни най-малко. Адски ревнувам, но не те съдя. — Замълча за миг. — Е, кой беше той?
Елиз извърна очи към огъня и отвори шлюза на спомените.
— Беше мъж, от когото пиех кръв. Разбира се, имаше свидетели. Ала една нощ, дори не съм сигурна защо, реших, че искам да знам какво е. Цялото изживяване.
Акс заръмжа. А после се прокашля, за да спре звука.
— Извинявай.
Елиз се усмихна.
— Няма нищо. Поласкана съм. — За тези си думи получи изсумтяване. — Както и да е, отидох да го потърся в апартамента му в града. Намерих си оправдание и се измъкнах от къщи. Той беше от глимерата, разбира се, и приятел на баща ми. — Тя се намръщи. — Изненада се, но не ми отказа. Бях много млада, майка ми наскоро бе починала при неуспешно раждане. Имаше толкова много скръб в къщата, мисля, че просто исках да избягам от нея. Правихме секс, дори не бих казала, че правихме любов. За мен то бе просто съприкосновение на цял куп телесни части, не бих казала, че ми хареса наистина.
Замълча, усещайки изпепеляващите му очи върху себе си.
— Довърши историята — каза той тихо. — Това не е краят, нали?
— Не. — Елиз си пое голяма глътка въздух. — Винаги съм била мъничко различна от останалите жени от аристокрацията. Искам да кажа, съвсем не като братовчедка ми Алишън, не съм безразсъдна или нещо такова. Просто никога не съм си падала по фестивали и балове, и събития. Една вечер, не повече от седмица-две след това, баща ми ме помоли да го придружа на един бал и мъжът беше там. Със своята шелан. Нямах представа, че е обвързан. И през ум не ми беше минало да го питам. Искам да кажа, в средите на аристокрацията има толкова малко мъже за хранене и стига да има свидетели, когато вземаш нечия вена, няма защо да се притесняваш за възможността за секс. Въпреки това се почувствах ужасно, когато срещнах погледа ѝ. А той очевидно не ѝ беше казал. През цялата нощ не ми обърна никакво внимание, което беше правилно, и цялата история остави лош вкус в устата ми. Не защото изпитвах емоционална привързаност към него, а защото го бях използвала, а той ми беше позволил да го направя. И заедно двамата бяхме извършили предателство спрямо нея. — Елиз въздъхна, бавно и продължително. — Той загина в нападенията, тя също. Нямаха деца. Ала разкаянието ми е живо и ще продължи да бъде така.
— Бил е шибан развратник.
— Бях почти сигурна, че е правил същото и с други жени, които пиеха от него. В противен случай защо му е бил онзи апартамент? Не беше мястото, където живееше или прекарваше деня с нея. Всичко беше една голяма каша и стана причина да се съсредоточа върху психологията. Исках да разбера как действат чувствата на хората, а в това отношение вампирите и човеците не са кой знае колко различни. Например знаеш ли какво беше наистина гадно от моя страна?
— Какво?
Трудно ѝ беше да повярва, че говори толкова свободно, ала начинът, по който Акс я слушаше — мълчаливо, без да я съди — бе нещо нечувано в нейния свят.
— След като се запознах с неговата шелан, част от мен се радваше, че е обвързан, защото знаех, че няма да каже нищо. Бях се притеснявала за това. Изгубила бях своята мамен и не исках да изгубя и баща си, защото вече не съм годна за обвързване. Можеш ли да си представиш колко е себично това!