Господи, какво правеше тук долу? Да бе, сякаш не беше повече от ясно.
Отправи се обратно по стълбите, без да обръща внимание на това, че се препъна леко. Взе лампата със себе си и я остави горе, до вратата към кухнята.
Нуждаейки се от нещо, каквото и да било, върху което да се съсредоточи, освен скъпоценните си шибани чувства, той отиде при коженото яке и извади телефона си. Само дето не знаеше на кого се канеше да се обади или пише.
Не и на Елиз, това беше сигурно.
Така и не стигна дотам да отвори почти празния списък с контактите си. Някой му беше оставил съобщение на гласовата поща от непознат номер.
Прослуша го, сбърчил вежди, но още след първите две думи вече знаеше кой е.
Добър вечер, Аксуел. Обажда се бащата на Елиз. Има една допълнителна задача, която бих искал да ти възложа, и ще ти бъда задължен, ако утре вечер ме посетиш, един час след залез-слънце. С нетърпение очаквам визитата ти. Благодаря.
Какво, по дяволите, беше това?
Изневиделица жуженето на пристрастеността му се обади, онова, за което той открай време мислеше като за смесица от раково образувание и дракон, се надигна на задните си крака и зарева.
Добрата новина? Поне не мислеше за Елиз.
Лошата? Обадеше ли се веднъж това жужене, щеше да се усилва и усилва, докато не се видеше принуден да се погрижи за него. И откакто се беше отказал от хероина, съществуваше един-единствен начин, който действаше…
Телефонът зазвъня в ръката му, звукът бе силен като пистолетен изстрел в притихналата къща.
Вдигна още преди второто иззвъняване да спре.
— Ново.
— Здрасти.
От другата страна се носеше някакъв шум и той се намръщи, усилвайки силата на звука с палец.
— Къде си?
— В един клуб. Нали знаеш онзи клуб, пълен с богаташи от Европа, където Пейтън непрекъснато ходи.
— Аха.
Акс отдръпна телефона от ухото си и погледна колко е часът. Освен това забеляза, че батерията му свършва. Мамка му, беше забравил да го зареди в ресторанта. Когато живееш без електричество, се научаваш да смучеш ток отвсякъде, откъдето можеш, и да си зареждаш нещата къде ли не.
Когато Ново не каза нищо повече, той се намръщи.
— Да не си пияна и да имаш нужда някой да те вземе? Защото аз нямам кола.
— Не, искам да те помоля за нещо.
— Какво?
— Искаш ли да се изчукаме?
Акс повдигна вежди. И за частица от секундата се заигра с мисълта тя да дойде и двамата да се развихрят из цялата къща, трошейки мебели, блъскайки се в стените, оставяйки огъня да угасне, защото горещината на телата им бе повече от достатъчна, за да ги стопли.
— Това „да“ ли е? — провлачи тя с нисък, секси глас, който би трябвало да му подейства по-силно от ръка в панталона му.
Без да сваля телефона от ухото си, Акс се приближи до камината, наведе се и взе одеялото, което Елиз беше увила около себе си. Поднесе го към носа си и вдиша дълбоко.
Почувства липсата ѝ толкова силно, че изпусна проклетото нещо, сякаш го беше опарило.
— Не сера там, където се храня, Ново — чу се да казва.
Прелъстителките нотки в миг се изпариха от гласа ѝ.
— Благодаря ти за намека, че сексът с мен би бил изпражнително страхотен.
— Знаеш какво исках да кажа.
— Няма да се привържа емоционално — измърмори тя сухо. — Вярвай ми.
— Знам. — Акс си помисли за задника Пейтън и обсебеността му от Парадайз. — Само че енергията в групата и така е достатъчно прецакана, а някой все ще разбере. Нещо такова не е лесно да се скрие.
— Окей. Ще се видим в клас.
— Но ще те заведа в „Ключовете“.
— Кога? — попита тя.
— Нощта след утре. — Акс затвори очи и изрече останалото забързано: — Ще отидем заедно. Тогава е нощ за гости. Там ще откриеш онова, което търсиш. Аз винаги успявам.
25
Минаха пет часа, преди Вишъс да се върне в кухнята на къщата за аудиенции. И Рейдж не беше сигурен дали да се радва, че първоначалният разговор с чичото е приключил, или до смърт да се бои да научи резултатите.
Ви се настани на масата при останалите, видимо уморен — косата му бе щръкнала назад, сякаш беше прокарвал ръце през нея, татуировките на слепоочието му сияеха, контрастирайки с прекалено бледата му кожа, а ръката в ръкавицата трепереше леко, докато палеше цигара и всмукваше дълбоко.
Рейдж вдигна чаената чаша, от която пиеше топъл шоколад, и побутна порцелановата чинийка към брата. За да има пепелник. След това се облегна назад, улови ръката на Мери и зачака.
Не беше изненадващо, че мина известно време, преди Вишъс да проговори, и дори Зи се приближи и седна.