— Ето какво научихме. — Ви тръсна цигарата си в чинийката, въпреки че в крайчеца ѝ не се беше събрала пепел. След това я посочи. — Благодаря.
— Няма защо — измърмори Рейдж.
По дяволите, почти не му се искаше да го чуе. Мери, от друга страна, се беше привела напред, очевидно готова да посрещне новините, каквито и да бяха те.
Рейдж почерпи от бойния ѝ дух. Защото в момента беше истински слабак.
— Значи, Рун ми даде всички подробности, с които разполага за майката на Бити. Имената на родителите им. Къде и кога е родена. Къде и с кого е живяла, преди да дойде в Колдуел. Как се е запознала с онзи задник, с когото беше обвързана. Онова, което знаеше за станалото, след като тя се преместила тук. — Братът всмукна от цигарата си и изпусна струя дим. — Освен това ми разказа къде е живял, с какво се е занимавал, с кого е общувал.
— Какво работи? — попита Мери дрезгаво.
— Физическа работа. Живее в Южна Каролина. Работи в едно голямо имение там.
— Кой е родът му? — попита Рот. Сякаш беше готов да отиде и да го лиши от имущество, все едно бяха в Древната страна. — И историите му достоверни ли са?
Ви вдигна разперена длан, въпреки че Рот не можеше да я види.
— Виж, не искам да ти казвам как да си гледаш кралската работа…
— И все пак ще го направиш — измърмори Рот.
Ви се съсредоточи върху Мери, сякаш си даваше сметка, че тя е тази, която е най-засегната от случващото се.
— Най-разумният и отговорен ход според мен е лично да отида там и да проверя всичко. Разполагам с адреси, имена, включително и на семейството, за което работи. Разполагам с всички подробности за живота му досега…
— Ще дойда с теб — заяви Рейдж и понечи да стане.
Вишъс го спря с жест.
— Не, няма.
— Да не мислиш, че ще оставя някой друг да стигне до дъното на тази гадост…
— Не — обади се Мери. — Ти имаш конфликт на интереси. Също като мен. Това трябва да бъде направено от неутрална трета страна.
Рейдж се облегна назад в стола си. От мисълта да не участва в подобно разследване му се прииска да заблъска чело в масата, докато не я направи на трески, а после на прах…
— Глупости — заяви Рот. — Нека поговоря с него. Веднага ще разбера дали казва истината, или не.
Ви поклати глава.
— Що се отнася до фактите такива, каквито той ги вижда, да. Само че не е толкова просто.
— Напротив, е. — Рейдж си даваше сметка, че звярът се бунтува под кожата му, разбуден от стреса. — Ако се окаже, че е лъжливо копеле…
— Не става въпрос за това — прекъсна го Мери. — А дали е годен за родител…
Рейдж пусна ръката на своята шелан и стовари юмруци върху масата с такава сила, че разцепи тежките дъбови греди по средата.
— Ние сме нейните родители! Ние сме шибаните ѝ родители!
Мери скочи след него. Улови една от ръцете му и увисна на нея с цялата си тежест.
— Рейдж, трябва да се успокоиш…
— Аз съм нейният баща! Ти си нейната майка…
Отскубна се от Мери и преобърна масата, принуждавайки братята и краля да отскочат назад, когато порцелан и стъкла се разлетяха навсякъде и се пръснаха на парченца.
— Това са пълни глупости!
Братята в миг се озоваха при него — Зи го сграбчи изотзад, стискайки го в хватка около врата. Бъч се появи изневиделица — кога беше дошъл в къщата? — и го хвана отстрани през кръста, Мери се мъчеше да застане пред лицето му, така че той да може да се съсредоточи върху нея.
Единствената причина звярът да не изскочи бе, че вече бе излизал предишната нощ. Ако не беше онова в клиниката, щеше да срине цялото задно крило на някогашното имение на Дариъс.
— Не може да я отведе! — изкрещя на никого и на всички. — Току-що я взехме! Не може да я отведе… той е шибан непознат…
— Рейдж. — Мери се изстъпи пред него, подскачайки, за да улови погледа му. — Рейдж, трябва да…
Срещайки широко отворените ѝ тъжни очи, той простена:
— Тя е наша… тя е наша… този непознат не може да ни я отнеме… тя е наша…
Бръщолевеше, знаеше, че бръщолеви несвързано, ала имаше чувството, че някой бе отпушил дъното на мозъка му, и всеки страх, който таеше в себе си за бъдещето на Бити, се изливаше през устата му.
Мери го остави да продължи така още известно време, преди да поеме юздите.
— Рейдж. Истината е, че знаехме, че ще трябва да изчакаме шест месеца. А Бити е споменавала, че има чичо. Ние трябва… колкото и трудно да е това, трябва да го направим. Така е справедливо, така е законно.
— Тя е моя дъщеря. Тя е твоя дъщеря.