Изведнъж фактът, че икономът почиства останките от битка с водни балони, стана кристално ясен най-вече защото великолепното, многоцветно фоайе с колоните си от малахит и червен мрамор, с високия три етажа изрисуван таван, с огромната камина и голямото стълбище беше последното място, където би искал да проведеш такава.
Срещайки очите на ангела, тя попита:
— Ти знаеше, нали?
— Че Фриц ще се влюби в мокросмукачката?
— Че чичо ѝ ще се появи и двамата с Рейдж ще се приберем вкъщи съсипани? Знаеше, че това разсейване ще ни помогне?
— О. — Той направи пренебрежителен жест с ръката, която Мери все още не беше поела. — Не съм толкова умен.
— И също като нас не можеше да я гледаш как страда?
Ласитър приклекна до нея. Посегна към лицето ѝ и помилва едната ѝ буза с дясната си ръка и другата — с лявата.
След това ги сви в юмруци толкова силно, че вените му изпъкнаха. Миг по-късно отвори длани — в средата им имаше по един шлифован диамант, отразяващ светлината наоколо с отблясъци в цветовете на дъгата.
— Майчини сълзи — прошепна. — Толкова твърди… толкова красиви.
— Аз не съм ѝ майка — задавено каза Мери. — Господи, не съм ѝ майка наистина.
— Напротив, си. А аз ще ги задържа, за да ти ги дам, когато всичко свърши.
— Ще се окаже, че не лъже. Усещам го. Чичото… той е истински.
— Може би. — Ласитър отново се изправи. — Но защо да не ги задържа, просто за всеки случай?
Ангелът се отдалечи — с коса, от която капеше вода, и раздърпани дрехи, а златните бижута, с които беше окичен, бяха като част от слънцето, което носеше със себе си дори когато беше вътре.
Мери погледна към свода, през който бяха изчезнали Рейдж и Бити.
Когато почувства, че е в състояние да отиде толкова далече, се изправи и го стори.
26
На следващата вечер Елиз беше в банята и си сушеше косата, когато телефонът ѝ завибрира върху мраморния плот.
Сграбчи го толкова бързо, че едва не изпусна сешоара на пода.
Само че не беше Акс.
— Най-накрая — каза, докато изключваше сешоара.
— Какъв поздрав е това? — попита мъжкият глас от другата страна.
— Такъв, какъвто заслужава някой, на когото му отнема толкова дълго да ти върне обаждането.
Пейтън, син на Пейтън, изруга тихо.
— Извинявай. Бях зает. Сега обаче съм изцяло твой. Добре ли си?
Елиз се извърна от огледалото и подпря дупе на плота. Беше ѝ горещо в пухкавата хавлия, ала нямаше да я съблече. Въпреки че не беше видео обаждане, не ѝ се струваше редно да е гола, докато говори с братовчед си.
— Защо си се опитал да купиш Акс?
За миг се възцари мълчание.
— Значи, става въпрос за новия ти телохранител.
— Било е наистина обидно.
— Нека те попитам нещо. Кой точно си мислиш, че те пази? Знаеш ли изобщо нещо за него?
— Това подвеждащ въпрос ли е? Ако е, просто ми кажи. Нямам намерение да играя игрички.
— Елиз, семейството ти вече изгуби толкова много…
— Спести ми го. Аз живея в тази къща, окей? Сякаш не знам колко много страдат всички!
— Да, а аз бях този, който трябваше да гледа родителите на Алишън в очите, докато им съобщава, че тя е мъртва.
— Наистина ли искаш да се състезаваме кой повече страда заради смъртта на братовчедка ми? Сериозно?
— Елиз… — От другата страна се разнесе продължително мърморене. — Виж, няма да споря с теб.
— Добре, защото се чувствам в безопасност, когато съм с Акс. Той се държи изключително възпитано с мен. И не ми е приятно, че си го унижил, опитвайки се да го подкупиш за нещо, което изобщо не ти влиза в работата.
— Ти определено ми влизаш в работата.
— Не, не ти влизам. Аз съм ти трета братовчедка. Нищо повече. — Докато мълчанието се проточваше, Елиз усети, че е бясна. — Може би не трябваше да ти звъня.
— Може би. — Пейтън изруга. — Трябва да затварям. Трябва да се приготвям за час. Искаш ли да поздравя момчето ти от теб?
— Защо се държиш така? И той не е „момчето ми“.
— Късмет с него. Ще ти трябва…
— Не, няма да ти позволя да го направиш. Или ще ми кажеш за какво се притесняваш наистина, или си признай, че си покровителствен задник. Това са двете ти възможности, Пейтън. Онова, което няма да ти позволя, е да ми играеш игрички, след което да се нацупиш, сякаш ти си обиденият от моето държание.
Възцари се мълчание. Последвано от нерадостен смях.
— Ето защо никога не бих могъл да излизам с теб. Оставяйки настрани факта, че сме братовчеди.