Баща ѝ седеше зад бюрото си, което беше логично. Очевидно тя бе доловила присъствието на Акс в мига, в който той беше прекрачил прага на къщата ѝ. Нормално бе да предположи, че много скоро той също щеше да се досети къде е тя…
И наистина, ето че той се намръщи и погледна право към нея. Изражението му бе почти подразнено, сякаш не можеше да разбере защо, по дяволите, вниманието му бе привлечено от двестагодишен портрет на вампир с официално облекло.
— Благодаря ти, че дойде — каза баща ѝ, оправяйки копчетата на ръкавелите си под ръкавите на тъмносиньото си сако. — Разбирам, че първата ти вечер с дъщеря ми е минала задоволително.
Думите му начаса извикаха образа на Елиз гола, изтегната пред огъня на Акс, устата и ръцете му…
Окей, това трябваше да спре още сега.
Акс обърна очи към баща ѝ. Отново погледна към портрета. Заповяда си да се съсредоточи.
— Тя се прибра у дома невредима.
— За което съм ти дълбоко благодарен. — Баща ѝ се усмихна и изглеждаше искрен. — Тя е моето сърце. Толкова ми напомня на майка си. Огнен дух, необуздан интелект, не се бои почти от нищо. Това е причината да се притеснявам.
— Както и да ме наемете.
— Действително. — Феликс се прокашля. — И като стана дума, бих искал да разширя задълженията ти.
— Как?
— Никога не бих я поставил под изолация. Тя не би го понесла добре. А си давам сметка, че понякога ѝ се налага да излиза от къщата не само заради обучението си. Може би за да отиде на някой празник или събиране на жени от нейния обществен кръг.
О, да, защото тя просто нямаше търпение да излезе и да си направи педикюр заедно с цял куп обсебени от идеята да се обвържат Барбита.
Определено би предпочела да си спести парите, да задържи ноктите на краката си за себе си и да прочете дисертацията си още веднъж.
— Бих искал да ѝ намеря ухажор.
Елиз се намръщи. О, по дяволите, не.
— Имате ли някого предвид? — попита Акс.
— Има немалко подходящи мъже, чиито семейства искат да ги видят задомени. Тя е пълнолетна, и то отдавна. Време е, но съм сигурен, че ако ѝ кажа, че подкрепям тази идея по какъвто и да било начин, тя ще се разбунтува. Така че се намирам в много трудно положение.
— Какво искате да направя аз?
— Знам, че снощи тя излезе от къщи. Не знам къде е била. Не е уредила да я съпроводиш до училище. В противен случай ти щеше да ми изпратиш часовете, както се разбрахме и както направи предишната нощ.
— Искате да я следя. Дори когато не е на училище.
— И да ми докладваш къде ходи. Разбира се, ще ти платя.
Акс се размърда в стола, кръстоса крака, глезен върху коляно. Хвърли поглед към портрета. Отново погледна напред.
— Имам тренировки. Не мога да бъда с нея двайсет и четири часа в денонощието.
— На телефона ѝ съм инсталирал приложение за следене на местоположението ѝ. Иконома ми доста го бива с технологиите. Би могъл да следи къде ходи тя и да ти съобщава координатите.
— И пак да попитам: ами ако съм в час?
— Би могъл да разследваш къде е била след това. В свободното си време.
— Нека видя дали съм разбрал правилно. Не желаете тя да бъде поставена под изолация, но искате да знаете къде ходи и ако не мога да бъда там, искате да се правя на детектив и да открия какво върши и с кого?
— Да. — Феликс се усмихна с облекчение. — Точно така.
По дяволите, татко, помисли си Елиз. И разбира се, Акс щеше да го направи. Беше ѝ казал, че се нуждае от тази работа, а повече пари винаги бяха добре дошли…
Акс се изправи.
— Съжалявам. Това не е за мен.
— Какво? — каза баща ѝ.
Какво?, помисли си Елиз.
— Вижте, нямам проблем с това да ѝ бъда телохранител. Но да се промъквам зад гърба ѝ и да ви докладвам какво прави, така че да го използвате против нея, не е по моята част. Ако сте толкова загрижен какво прави и с кого се среща, защо просто не я попитате. Дъщеря ви е един от най-откровените хора, които някога съм срещал. Тя ще ви каже. Достатъчно честна е за това, дори ако разговорът е труден.
— Но аз ще ти платя повече. Двойно.
— Леле. И вие сте едни… — Акс хвърли един последен поглед по посока на Елиз. — Трябва да си вървя. Тренировката ми започва след час, а не съм ял.
— Ще ми се да размислиш. — Феликс изглеждаше като балон, на който бяха изкарали въздуха. — Нужна ми е помощта ти.
— Не, нямате нужда от мен. Просто трябва да поговорите с дъщеря си, не да се отнасяте с нея, сякаш ви е враг.
— Просто искам най-доброто за нея.