Обърна се рязко и вдигна нос. Отново си пое дъх. От гърдите му се изтръгна ръмжене.
Лесърите бяха по-малко от всякога, а членовете на Братството бяха надушили един съвсем различен враг.
Опитваха се да разберат кой и какъв бе той. Подобна коренна промяна във войната рядко вещаеше нещо хубаво и бе сигурен признак, че Омега замисля нещо.
Ала вонята на бебешка пудра, която го посрещна сега? Беше като да види как се сбъдва едничкото му желание.
Е, едничкото, освен това Бити да остане там, където ѝ бе мястото.
Оголвайки вампирските си зъби, Рейдж тръгна на лов.
27
Единственият начин, по който срещата би могла да бъде по-обидна, реши Акс, беше, ако бащата на Елиз бе намекнал, че дъщеря му тайно пласира наркотици. Проституира след залез-слънце. Води двойствен живот, като краде бонбони от бебета и рита кутрета.
Невероятно, помисли си, докато излизаше през внушителния вход и се отдалечаваше от имението.
На около двайсет крачки вляво, застанала насред вледеняващия вятър — я, чакай, това да не беше пухкав розов халат за баня? — Елиз беше като видение. Само дето бе от плът и кръв, косата ѝ се развяваше на вятъра, мирисът ѝ изпълни ноздрите му, присъствието ѝ стопли нощта, сякаш бяха в тропиците.
— Какво пр…
Не можа да стигне по-далече. Тя се втурна към него и се хвърли в прегръдките му, обвивайки ръце около врата му, стискайки го с всичка сила.
— Почакай, какво правиш? Елиз, не бива да те видят така.
Повдигна я от земята и я отнесе зад едно голямо кленово дърво, чийто дънер щеше да им осигури малко уединение.
— Какво правиш тук? — попита, докато я пускаше да стъпи. — Ще хванеш пневмония…
— Просто трябваше да ти благодаря.
— За какво… — Акс млъкна. — Ти си била. Ти си била зад онази картина.
— Знаех, че си в къщата. Но не знаех защо. Чух какво каза на баща ми. Благодаря ти!
Акс искаше да изрече правилните думи. По дяволите, каквото и да било. Ала начинът, по който тя бе вдигнала грейнали очи към него, косата ѝ — чиста и уханна, тялото ѝ под халата, от което си спомняше всеки сантиметър…
Взе лицето ѝ в шепи и помилва бузата ѝ с палец.
— Сънувах те. Цял ден.
Тя се усмихна още по-широко.
— Така ли?
— Мм-хм.
— Какво сънува?
— Това.
Наведе глава и я целуна, превземайки устните ѝ със своите, обвивайки ръце около нея, за да я притисне към себе си. Зимният вятър танцуваше около тях, посипаха се снежинки, сякаш тъмнокадифените небеса над тях насърчаваха влюбените навсякъде.
Най-сетне Акс се отдръпна и разтърка раменете ѝ.
— Нямам търпение тази нощ да свърши.
— Аз също.
Тя сложи ръце върху гърдите му и ги помилва.
— Ще ми се да не трябваше да си отиваш.
— Така или иначе, не мога да остана тук.
— Би могъл…
— Не искам да ти навлека неприятности.
— Никога.
Господи, не можеше да се насити на лицето, на шията ѝ, на усещането от кръста ѝ под дланите си. Тя бе като наркотик, от който искаше да вземе още и още, и фактът, че това го изпълваше с желание да побегне в обратната посока, бе истинска ирония, като се имаше предвид, че бе прегърнал хероина и кокаина с отворени обятия. Секса. Насилието.
Ала на гласа, който му крещеше да избяга от нея и никога да не поглежда назад, се противопоставяше един друг, още по-силен копнеж да бъде близо до нея и да остане близо.
В ума му изневиделица изникнаха образите на онези фигурки на баща му.
Той се отдръпна рязко. И начаса почувства липсата на допира им. Усети как объркването в главата му става още по-голямо.
— Съжалявам. Трябва да вървя.
— Бъди внимателен там, окей? — прошепна Елиз, обвивайки ръце около себе си.
Акс кимна и с един последен поглед към нея се дематериализира на мястото на срещата, на югозапад от имението ѝ.
Силен порив на вятъра го блъсна в лицето, докато отново приемаше физическите си очертания, и той пое голяма глътка въздух. Откакто се помнеше, прекрасно умееше да потиска емоциите дълбоко в себе си и да ги затваря там. Сега стори същото, пропъждайки всякакви чувства и мисли за Елиз.
Твърде жалко, че все още можеше да усети вкуса ѝ.
Следващият, който се появи, бе Пейтън. Двамата се изправиха един срещу друг и Акс бе готов да се сбие, дори ако за това се наложеше да го предизвика.
Ала тогава пристигнаха Крейг и Парадайз и застанаха между тях.
— Не — заяви Крейг. — Няма да го бъде. Загуба на време, загуба на енергия, а тук, в истинския свят, това е опасно отвличане на вниманието. Какво, по дяволите, ви става?