Междувременно Елиз се опитваше да живее собствения си живот, уловена между тъга и копнеж за независимост.
Ама че бъркотия. И като стана дума…
Взе една черна блуза, придържана от безопасни игли и почти нищо друго, и я окачи на една закачалка. След това стори същото с една вълнена риза, направена на ленти. Черно боди, върху гърдите на което имаше червено петно, сякаш онзи, който го носи, е бил прострелян в гърдите.
Не беше сигурна защо разтребва… всъщност, глупости, знаеше точно защо го прави. Искаше да помогне на семейството си и не се сещаше за друг начин, по който би могла да постигне дори съвсем незначително подобрение. Баща ѝ не можеше да понесе тя да му предложи прегръдка. Чичо ѝ не бе в състояние да я погледне. Леля ѝ нямаше да стане от леглото, освен ако не беше, за да отиде в гроба.
Това бе всичко, което Елиз имаше.
В един момент — след няколко месеца, след година, след десетилетие — някой щеше да дойде и да опакова всички тези вещи и те щяха да бъдат прибрани в мазето или на тавана, защото в аристократичните семейства, нищо никога не се раздаваше или препродаваше. Смяташе се за лош късмет.
Може би щяха да ги изгорят някъде в имота.
Но поне ако тя стореше това сега, може би онзи, който дойдеше, нямаше да види бъркотията.
Мислите ѝ се върнаха към онова, което Пейтън ѝ беше казал, и тя поклати глава. Баща ѝ винаги се беше държал така, сякаш Алишън е убита от човек. Но да открие, че убиецът беше друг вампир?
Какво, по дяволите, беше станало?
28
С появата на Ново и Бун на сравнително добре осветената уличка тренировъчният клас се попълни и много скоро от другия ѝ край се зададе превозно средство с размерите на сграда. Беше мобилният хирургичен център на Братството и когато спря, Акс си помисли, че това бе то. Дотук с игрите.
Братът Бъч, наричан още Дистройър, слезе от мястото до шофьора.
— Дотук бяхме с тренировките.
О, да.
— Това не е изпитание или тест. — Братът бръкна зад себе си и извади спортен сак, горе-долу с размерите на телохранител. — Ще сменя мунициите ви. Това са куршуми с кух връх, подсилени с нещичко допълнително.
Естествено, Бун, натегачът на класа, не можа да се сдържи:
— Какво?
— Вода от светилището на Скрайб Върджин. Или онова, което беше нейното светилище. — Братът затвори вратата, удари с юмрук по преобразената каравана и тя се отдалечи. Бъч пусна сака на земята и го отвори. — Хайде, размърдайте се.
Бун беше пръв — извади пълнителите от пистолетите си и ги смени с новите.
— Дай ми и този на кръста ти — нареди Бъч.
Още подмяна. После беше ред на Крейг, Парадайз, Ново. Акс получи новите си куршуми последен и се нареди до останалите. Нямаше човеци — не се разхождаха наоколо, не се препъваха по тротоара, дори не минаваха с колите си. Дали беше заради онзи техен празник с елхичките и подаръците, или заради вледеняващите температури, Акс не знаеше. Нито го беше грижа.
Това обаче не означаваше, че са сами.
Зейдист беше на десетина крачки от там, белязаното му лице и бездънно черните очи бяха нещо, от което дори Акс го побиваха тръпки. Тормент стоеше до брата. Също като Джон Матю, Блейлок и Куин.
Мамка му, помисли си Акс. Изобщо не се майтапеха.
Бъч отново проговори:
— Краят на войната наближава. Това означава, че лесърите стават все по-трудни за откриване и все по-лесни за убиване, защото единствените останали са съвсем наскорошни новобранци. На предишното ни полево упражнение нещата не се развиха никак добре за вас, така че сега ще ви сложим в двойка с брат или воин. Заедно със своя ментор ще се разпръснете от запад на изток. Не се отклонявайте, освен за да влезете в бой и дори тогава — само ако е необходимо. Ако това се случи, и вие, и менторът ви ще сигнализирате на всички останали. При получаването на сигнал, всички ще се съберем, връщайки се към претърсването си, единствено след разбор на ситуацията. Недейте да се отклонявате самоволно. Недейте да мислите независимо. Не позволявайте да ви убият. Някакви въпроси? И нека ви напомня, идиоти такива, че това не е тренировка. Сега е моментът да си тръгнете, ако смятате да го направите. Оттук нататък то ще бъде смятано за дезертьорство и ще бъде основание да бъдете освободени от програмата. Бих предпочел да се изнесете сега, а не по средата на мисията.
Никой не си тръгна. Никой не губи времето на другите с глупави въпроси.
До един бяха знаели, че тази нощ предстои.