— Акс — рече Бъч, — ти си с мен. Парадайз, ти си с Тор. Зи получава Бун. Крейг е с Джон Матю. Пейтън, ти си с Куин. Блей ще бъде съгледвач в тази мисия и ще върви по покривите пред нас. Дръжте пистолетите си вдигнати, очите си — отворени, а телефоните си — включени.
Никой не продума, докато двойките се събираха и на всяка от тях беше възложен участък. Планът беше всеки да покрие определената му територия, докато кварталът не започнеше да се подобрява, горе-долу след около трийсет пресечки. След това щяха да се придвижат с шест улици на север, в обратната посока от центъра, защото войната обикновено се водеше далече от небостъргачите с техните охранителни камери и пазачи. Тъй като би могло да доведе до намесата на човеци, а те бяха последното, от което войната се нуждаеше.
Това бе единственото правило, следвано както от Братството, така и от Обществото на лесърите — никаква човешка намеса, ако е възможно да я избегнат. А ако някой човек все пак се окажеше въвлечен? Бъркотията трябваше да бъде почистена възможно най-бързо.
На Акс и Бъч бе възложен най-отдалеченият участък и те затичаха натам, защото Бъч, като нечистокръвен вампир, не можеше да се дематериализира. Не че това имаше някакво значение. Тъй като беше от рода на самия крал, братът беше як като булдог и Акс едва смогваше да не изостава.
Когато стигнаха до Пета улица, Бъч извади пистолетите си. Акс стори същото.
— Насам, синко — каза братът със своя бостънски акцент. — Отваряй си очите на четири.
Двамата тръгнаха напред, придържайки се към фасадата на тухлените постройки от двете страни на улицата, което означаваше, че представляват отлична мишена. Ала Акс не откъсваше очи от прозорците от другата страна на улицата, покривайки Бъч, който правеше същото за него. И двамата се оглеждаха за проблясъци на светлина или движещи се фигури зад стъклата на адвокатските кантори, агенциите на социалните служби, благотворителните организации…
Това бяха най-хубавите постройки, които щяха да видят.
И, да, упадъкът наоколо настъпи наистина бързо. Много скоро по пет- и шестетажните сгради започнаха да се появяват следи от времето и разрухата — предни веранди с напукани стъпала, като зъби, на път да изпопадат, лющеща се боя, а не след дълго — и липсващи прозорци.
Сега Акс газеше през кишава мръсотия, боклуци, захвърлени джанти, бирени кутии и бутилки от алкохол, части от двигатели и бог знае какво още. Не че го беше грижа. Имаше солидни грайфери на войнишките си ботуши, сигурна крачка и остри като бръснач инстинкти, които работеха на пълни обороти. В действителност цялото му тяло кипеше от енергия, кръвта клокочеше във вените му, показалците му върху спусъците бяха готови да се развихрят.
И през цялото време очите му се местеха между сградите от другата страна на улицата и пътя пред него, само за да се върнат отново към покривите и мръсните прозорци.
Да се каже, че откри своя ритъм, би било неправилно. Не може да става дума за ритъм, когато си наясно, че всеки миг може да започнеш да стреляш или да кървиш. Ала определено беше минал на режим битка…
Той пръв долови миризмата.
Докато минаваше покрай началото на една тясна уличка, вятърът довя нещо, което миришеше на разлагащо се животно, глазура от ванилия и бебешка пудра.
Знаеше, че не бива да спира, макар краката му да се поколебаха за миг. Вместо това скочи от другата страна и се долепи до ъгъла на съседната изоставена сграда. Привлече вниманието на Бъч с кратко изсвирване и не беше нужно да обяснява повече.
Братът начаса мина от другата страна на уличката.
Акс си даваше сметка, че сърцето му се блъска в гърдите, ала дишането му си остана бавно и равномерно. Ако започнеше да пъхти, това щеше да навреди на слуха му, което определено нямаше да помогне. Най-сетне щеше да се изправи срещу врага…
Мамка му, помисли си, когато вятърът довя нова миризма.
Кръв.
Там вътре бе пролята вампирска кръв.
В този миг телефонът в ръкава му се обади и той сви лакът, за да види какво пише на екрана, който се виждаше през прозрачния джоб на войнишкото му яке.
Мамка му, Куин и Пейтън бяха влезли в бой.
Почти незабавно дойде още едно съобщение. Тор и Парадайз — също. Както и Джон Матю и Крейг.
По закона на всеобщата гадост.
А когато си даде сметка, че Рейдж не беше с тях, си помисли: по дяволите, ами ако братът беше там и се биеше сам?
В дрешника на Алишън Елиз бе описала пълен кръг, оставяйки след себе си подредба, достойна за витрина на бутик. Всички дрехи бяха сгънати или висяха по закачалките, дори някои от тях да бяха смачкани или пък нарочно окъсани дотолкова, че едва се държаха. Освен това беше прегледала нещата, разпилени по килима, подреждайки чантите и обувките по цвят и модел.